Минутите се влачеха бавно като охлюв в часовника на колата. В този момент звънна мобилният му телефон.
— Добре ли си? Изглеждаш като изпаднал в несвяст. — Гласът на Лусия стигна до него сякаш от небесата.
— Не знам — отвърна й и повдигна глава от волана.
— Психосоматично е, Ричард. Нервен си. Вземи си хапчетата.
— В плика в твоята кола са.
— Ще ти ги донеса.
— He!
Видя Лусия да слиза от субаруто през едната врата, а Евелин с Марсело в ръце през другата. Лусия отиде най-естествено до лексуса и почука с кокалчетата на пръстите на прозореца му. Той смъкна стъклото, готов да я посрещне с крясъци, но тя бързо му подаде хапчетата в мига, в който един от полицаите тръгна към тях с широки крачки.
— Госпожице! Стойте си в колата! — й нареди.
— Извинете, старшина, да имате случайно кибрит? — го попита тя с красноречив жест на пушач, който поднася цигара към устните си.
— Качвайте се в колата си! И вие също! — изкрещя мъжът на Евелин.
Чакаха трийсет и пет минути — субаруто с включен двигател, за да работи парното, а лексусът, същински хладилник, — докато освободят пътя. След като си тръгнаха линейките и пожарната кола, полицията разреши на колите в двете посоки да потеглят. Когато минаха край мястото на удара, видяха преобърната камионетка с четирите колела нагоре, една неузнаваема кола с напълно смачкана предница, която беше блъснала камионетката отзад, и трета кола, покачена върху първата. Денят беше ясен, бурята беше преминала и нито един от тримата шофьори не бе помислил, че под снежния слой има засипан лед.
Ричард беше глътнал четири таблетки против киселини. Все още усещаше жлъчния сок и позивите в стомаха. Караше превит върху волана, окъпан в студена пот, със замъглен от болка поглед, убеден все по-дълбоко с всяка изминала минута, че кърви отвътре. По мобилния съобщи на Лусия, че не издържа повече, и спря на първото разширение, което видя. Тя паркира зад него в момента, в който той отвори вратата и шумно повърна на настилката.
— Ще потърсим помощ. Трябва да има болница наблизо — каза Лусия, подавайки му салфетка и бутилка с вода.
— Никаква болница. Ще ми мине. Трябва ми тоалетна.
Като не даде възможност на Ричард да й противоречи, Лусия нареди на Евелин да кара субаруто, а тя седна зад волана на лексуса. „Карай бавно, Лусия. Нали видя какво може да се случи, ако колата поднесе“, посъветва я Ричард, преди да се свие на кравай на задната седалка. Каза си, че в абсолютно същата поза, отделена от него единствено с облегалката и пластмасова преграда, лежеше Катрин Браун.
Когато Ричард живееше в Рио де Жанейро, там се пиеше методично; това представляваше социално задължение, част от културата, неотменимо изискване на всяко събиране, включително и служебно, утеха в дъждовна вечер или в горещо пладне, стимул за политически дискусии, лек срещу настинка, тъга, неудачи в любовта или разочарование след футболен мач. Ричард с години не се беше връщал в този град, но предполагаше, че нещата си продължаваха постарому. Определени навици живеят с няколко поколения, докато отмрат. По онова време той поглъщаше толкова алкохол, колкото и неговите приятели и познати, нищо изключително, мислеше. Много рядко се напиваше до несвяст, това беше доста неприятно състояние; предпочиташе усещането за плаване, образа на свят без ръбове, благ, свеж. Не беше отдавал значение на пиенето, докато Анита не го превърна в проблем и не започна да брои чашите, отначало дискретно, а сетне унижавайки го с коментари на висок глас пред други хора. Издържаше на алкохол, можеше да изпие четири бири и три кайпирини без фатални последици; напротив — стеснителността му се изпаряваше и той смяташе, че става очарователен, ала се въздържаше заради спокойствието на жена си и заради язвата, която от време на време му поднасяше неприятни изненади. Никога не спомена пред баща си, на когото често пишеше, за пиенето, тъй като Джоузеф беше въздържател и не би го разбрал.
След като роди Биби, Анита три пъти забременя и три пъти пометна. Тя мечтаеше за голямо семейство като това на родителите си; беше една от малките дъщери сред единайсет деца и имаше безброй братовчеди и племенници. Всяка провалена бременност увеличаваше разочарованието й. Втълпи си, че това е пратено от Бога изпитание или наказание за някакво неясно прегрешение и постепенно силите и радостта й помръкнаха.