Икономическата криза от последните години беше съживила старата неприязън към латиноамериканците; милиони американци, измамени от финансови институции и банки, бяха изгубили домовете си или работата си и в лицето на имигрантите намираха изкупителна жертва. „Хайде да видим дали някой американец, независимо от цвета на кожата си, би работил за мизерните пари, които плащат на нас“, повтаряше Мириам. Тя печелеше по-малко от законно установения минимум и работеше извънредно, за да покрива разходите си, тъй като цените се покачваха, а заплатите не се помръдваха. Евелин ходеше с нея и още две жени да чистят офиси нощем. Образуваха страхотен екип, който се придвижваше в една Хонда Акорд заедно с почистващите материали и с транзистор, за да слушат евангелистки проповедници и мексикански песни. По правило работеха заедно и така се предпазваха от среднощни опасности, като се започне от улични посегателства и се стигне до сексуални нападения в заключените сгради. Спечелиха си славата на амазонки след побой с метли, кофи и четки над някакъв задържал се до по-късно в офиса си служител, който се опитал да се погаври с Евелин в някаква тоалетна. Охраната, латиноамериканец, се правил на разсеян доста дълго и когато най-сетне се намесил, мераклията имал вид на прегазен от камион, но се въздържал от подаване на оплакване срещу нападателките в полицията; предпочел да преглътне унижението мълком.
Мириам и Евелин работеха рамо до рамо, деляха си домашната работа, грижите за децата, както и за папагала и кучето, покупките и всички останали неизбежни задачи, ала между тях липсваше непринудената близост между майка и дъщеря, те се държаха непрекъснато като на гости. Мириам не знаеше как да се отнася към мълчаливата си щерка. Колебаеше се между това да не й обръща голямо внимание и да й показва обичта си, отрупвайки я с подаръци. Евелин беше самотна душа, с никого не се сприятели — нито в училище, нито в църквата. Мириам смяташе, че нито едно момче не проявява интерес към нея, защото тя все още имаше вид на малко недохранено момиченце. Имигрантите пристигаха кльощави, но за няколко месеца поемаха пътя на затлъстяването, тъй като се хранеха бързешката с евтина храна, ала Евелин по природа нямаше апетит, отблъскваха я мазните и сладки ястия и тъгуваше за фасула на баба си. Мириам не знаеше, че всеки, доближил се на по-малко от метър до Евелин, я караше да застава нащрек; травмата от изнасилването беше запечатана с огнени букви в паметта и в тялото й, тя свързваше физическия контакт с насилие, кръв и най-вече със своя заклан брат Андрес. На майка й бе известно какво я беше сполетяло, но никой не й беше разказал подробности, а Евелин никога не намери сили да говори за това. Отчуждението устройваше момичето, тъй като й спестяваше усилието да говори.
Мириам нямаше оплаквания, дъщеря й вършеше задълженията си навреме и никога не седеше със скръстени ръце, изпълнявайки заръката на баба си, за която безделието беше майка на всички пороци. Евелин се отпускаше единствено пред двете си братчета, които я научиха да си служи с компютъра, и пред децата в църквата, които не я съдеха. Докато родителите присъстваха на службата, тя пазеше около двайсетина деца в съседна зала и така се спасяваше от дългата проповед на пастора — екзалтиран мексиканец, който успяваше да възпламени паството до истерия. Евелин измисляше игри, за да занимава децата, пееше им, караше ги да танцуват под съпровод на дайре и им разказваше приказки без много да се запъва, при условие че нямаше възрастни наблюдатели. Пасторът в църквата я посъветва да стане учителка — беше ясно, че Бог я е дарил с талант и да го пропилее, би било равносилно на оскърбление срещу небесата. Беше й обещал да помогне за получаване на документите й за престой, ала неговото влияние, така могъщо в небесните дела, беше безсилно в безплодните кабинети на Имиграционната служба.
Срещата със съдията можеше да се проточи неопределено дълго, ако Дорийн не се бе намесила. Дъщерята на Галилео Леон беше изпаднала още повече през последните години и надменната й арогантност почти се беше стопила, ала нейният бяс се бе съхранил непокътнат. Появяваше се най-често покрита със синини, които свидетелстваха за нейната озвереност — при най-малкото предизвикателство налиташе на бой. Имаше пиратски белег на гърба, причинен от пробождане с кама, който показваше на децата като почетна значка, хвалейки се самодоволно, че я взели за мъртва и я зарязали с кървяща рана в някаква уличка насред боклукчийски кофи. Евелин се беше засичала с нея в много редки случаи, защото стратегията й да бяга даваше добър резултат. Ако беше сама с децата, се втурваше да бяга, повличайки и тях подире си още щом кучето започнеше да вие. Веднъж обаче планът й се провали, тъй като децата бяха болни от скарлатина. Температурата беше се появила преди три дни с болки в гърлото и след това се бяха изринали — беше невъзможно да ги изкара от леглото в такъв студен октомврийски ден. Дорийн влезе, отваряйки вратата с ритник и заплашвайки да отрови проклетото куче. Евелин се приготви да изслуша наниза от проклятия и псувни, който щеше да се изсипе върху нея, щом дъщерята разбереше, че баща й не беше там и в къщата нямаше пари.