Още с раждането на Франки стана ясно, че нещо не беше както трябва, но едва след няколко месеца се установи сериозността на състоянието му. Много внимателно лекарите обясниха на родителите, че по всяка вероятност нямаше да може да ходи, да говори и да контролира мускулатурата и сфинктерите си, но с подходящи лекарства, рехабилитация и операция за коригиране на деформацията в крайниците детето щеше да се развива. Шерил отказа да приеме тази зловеща диагноза, прибягна до всички средства на съвременната медицина, освен това тръгна на лов за алтернативни терапии и лечители, включително някакъв в Портланд, който цереше с психовълни по телефона.
Научи се да дешифрира жестовете и звуците на сина си и единствено тя разполагаше с някакъв общ и за двамата език. По този начин научаваше между другото и за поведението на детегледачките в нейно отсъствие и ги уволняваше.
За Франк Лерой детето представляваше лична обида. Никой не заслужаваше такова злочестие, защо го бяха съживили, когато се роди посинял, щеше да е по-милостиво да го оставят да си отиде, вместо да го осъдят на живот в страдание, а на родителите да отредят живот в грижи. Отдръпна се от него. Майка му да се оправя. Никой не можеше да го убеди, че церебралната парализа или пък диабетът бяха случайни, сигурен беше, че виновна за тях бе Шерил, защото не се беше вслушала в предупрежденията относно алкохола, тютюна и приспивателните по време на бременността. Жена му му беше родила непълноценен син и не можеше да има повече деца, тъй като след раждането, което едва не й костваше живота, й бяха направили хистеректомия. Смяташе, че Шерил бе пълен провал като съпруга, кълбо от нерви, вманиачена с грижите за Франки, фригидна и с дразнещо поведение на жертва. Жената, привлякла го преди петнайсет години, беше истинска валкирия, шампион по плуване, силна и решителна, как можеше да предположи, че в тази гръд на амазонка е биело сърце на страхливка. Беше почти толкова висока и силна, колкото и той, спокойно можеше да му се противопоставя, както в началото, когато със страст налитаха един срещу друг, започваха да си разменят удари и свършваха, любейки се буйно — опасна и възбуждаща игра. Според Франк жена му се беше превърнала в невротично зайче, способно да го изкара от кожата му. Нейната пасивност го предизвикваше. Тя не реагираше по никакъв начин, търпеше и го умоляваше — още едно обстоятелство, с което успяваше единствено да увеличи неговия гняв, той губеше разсъдъка си и после се тревожеше, защото синините можеха да събудят подозрения, а той не желаеше проблеми. Беше обвързан с нея заради Франки. Прогнозите за живот бяха като за болно дете, но болестта можеше да се проточи с години. Лерой беше закотвен в този потискащ брак не само заради сина си, основната причина да избягва развода беше, че щеше да му струва много скъпо. Жена му знаеше прекалено много. Колкото и лекомислена и покорна да изглеждаше, Шерил бе успяла да разузнае делата му и можеше да го шантажира, да го разори, да го разруши. Тя не беше в течение на подробностите около дейността му и не знаеше с какви суми разполагаше в тайните банкови сметки на Бахамските острови, но имаше подозрения и беше много умна в това отношение. По този въпрос Шерил дръзваше да му противостои. Когато ставаше дума да защити Франки или своите права, тя показваше решимост да се бори със зъби и нокти.
Може би някога се бяха обичали, но раждането на Франки бе убило всички възможни илюзии. Когато Франк Лерой разбрал, че ще има син, вдигнал тържество като за сватба. Той бил единствен брат сред няколко сестри, само той щял да продължи фамилното име чрез своите потомци; това момче ще продължи рода, казал дядото Лерой, когато вдигнал тост на тържеството. „Род“ не било особено подходящо определение за три поколения безсрамници, отбеляза Шерил пред Евелин в едно от своите състояния след поети алкохол и успокоителни, когато й разказваше всичко това. Първият Лерой в споменатото родословно разклонение бил французин, избягал от затвора в Кале през 1903 година, където излежавал присъда за кражба. Пристигнал в Съединените щати с един-единствен капитал — своята наглост — и процъфтял с въображение и безпринципност. Успял да натрупа състояние благодарение на благосклонната съдба, която го закриляла в продължение на няколко години, но сетне отново попаднал в затвора, този път за гигантска измама, която обрекла хиляди старци пенсионери на мизерия. Синът му, бащата на Франк Лерой, живеел от пет години в Пуерто Валярта като беглец от американското правосъдие заради извършени престъпления и данъчни измами. За Шерил обстоятелството, че свекър й и неговият баща се намирали далеч и нямали възможност да се завърнат, било истинска благословия.