Иван Данеску беше противен на вид и с още по-противно държание, прикрит като своя работодател. Неговата роля в йерархията на дома беше неопределена. Евелин подозираше, че господарят се боеше от Данеску в същата степен, в която и другите в дома, защото беше виждала този мъж да повишава предизвикателно тон, а Франк Лерой да търпи мълчаливо — вероятно бяха съдружници или съучастници. Тъй като никой не обръщаше внимание на гватемалската детегледачка — жалка пелтечка, — тя се движеше като призрак, минаваше през стените и чуваше и най-добре пазените тайни. Смятаха, че едва говори английски и не разбира това, което чуваше и виждаше. Данеску общуваше единствено с господин Лерой, влизаше и излизаше, без да дава обяснения, и ако се засечеше с госпожата, я оглеждаше безцеремонно, без дума да обели, но понякога поздравяваше Евелин с неопределен жест. Шерил внимаваше да не го предизвиква, защото и двата пъти, в които се осмели да се оплаче от него, получи плесница от мъжа си. Данеску беше много по-важен от нея у дома.
Евелин рядко общуваше с този мъж. Когато навърши една година от постъпването си на работа в семейството и когато Шерил вече беше сигурна, че детегледачката нямаше да си тръгне и че Франки я обичаше толкова много, че тя започна да ревнува, й предложи да се научи да кара, за да може да използва фургонетката. В знак на неочаквана любезност Иван прояви готовност да я научи. Насаме с него в затвореното пространство на автомобила Евелин разбра, че канибалът, както го наричаха другите прислужнички, беше търпелив инструктор и дори можеше да се усмихва, когато й нагласяваше седалката, за да достига педалите, при все че въпросната усмивка беше по-скоро разтягане на устните в гримаса, сякаш му липсваха зъби и той се мъчеше да скрие това. Тя се оказа добра ученичка, запамети правилата за движение и за една седмица овладя фургонетката. Тогава Иван я снима на фона на бялата стена в кухнята. След няколко дни й връчи шофьорска книжка на името на някаква Хейзъл Чигляк. „Това е шофьорска книжка за представители на американско индианско племе, с нея ставаш част от него“, й съобщи накратко.
Отначало Евелин ползваше фургонетката само за да заведе Франки да го подстрижат, на басейн с хладка вода или до рехабилитационния център, но не след дълго започнаха да излизат за сладолед, на пикник и на кино. По телевизията детето гледаше екшъни, убийства, изтезания, експлозии и стрелба, но в киното, седнал зад последния ред в инвалидната си количка, той се наслаждаваше на същите сантиментални истории за любов и разочарование като своята детегледачка. Понякога двамата се държаха за ръце и плачеха. Класическата музика го успокояваше, а латиноамериканските ритми го изпълваха с буйна радост. Евелин поставяше в ръцете му дайре или маракас и докато той ги разклащаше, тя танцуваше като разглобена кукла и предизвикваше необуздан смях у момчето.