Макар че саудитците разполагаха с технология за блокиране на достъпа до някои интернет страници, Рейнълдс знаеше, че нямат нищо, с което да разшифроват криптирани имейли. Въпреки най-авангардните оръжия, които Чичо Сам беше продал на бедуинските си приятелчета срещу милиарди долари през годините, слава богу, криптирането беше единствената област, в която Съединените щати отказваха да работят със саудитците. С помощта на Националната агенция за сигурност ЦРУ си беше осигурило задна вратичка за своите оперативни агенти в Саудитска Арабия, които се нуждаеха от защитен достъп до световната мрежа. Бяха поставили дигитален шлюз на последното място, където саудитците биха се сетили да го търсят - страницата на ЗИУ. Щом тя се зареди. Рейнълдс се подсмихна заради иронията на избора - дрешника на евнуха като идеално място да скриеш спермицида.
Той премина през междинните сървъри, за да стигне до своята, одобрена от саудитците, пощенска кутия и изчете поредицата от кратки сведения, изпратени му от пътуващите екипи по безопасността, които правеха проверки на кладенците, рафинериите, нефтените помпени станции и най-различни други обекти на „Арамко" из цялото кралство. Доволен, че собственият му двор е в пълен порядък, Чип реши да види как вървят нещата при саудитската династия и отвори един имейл, съдържащ разводнената всекидневна оценка на заплахите. Както винаги, тя предизвика у него слаб интерес и не бе особено информативна. Наля си още една чаша кафе и започна да си подсвирква ,,Отиваме да видим вълшебника“, докато внимателно заобикаляше файъруолите и пръстените на защита, които пазеха данните на саудитското разузнаване. Беше време да надникне зад завесите щамповани с палмови листа.
Един от най-големите страхове на управляващата фамилия, както и причината за назначението на Рейнълдс беше фактът, че държавната нефтена компания „Арамко“ бе изключително уязвима за атаки. Огромната ѝ наземна инфраструктура беше до такава степен незащитена, че според прогнозите на американски анализатори и една малка, но добре организирана банда саботьори можеше напълно да съсипе ресурсите на Саудитска Арабия за добив на нефт, да свали династията Сауд от власт и да създаде световен ефект на доминото, който би изстрелял цените на петрола на нива над сто, а може би и сто и петдесет долара за барел. Веднага след това би настъпил геополитически, социален и икономически катаклизъм. Ще последва крах на фондовите борси и цивилизацията ще бъде вкарана в една съвременна версия на Средновековието, от която би могла никога да не излезе.
Не беше учудващо, че Рейнълдс сънуваше кошмари. Саудитска Арабия притежаваше повече от осемдесет активни нефтени и газови полета и над хиляда кладенци. Не беше възможно той и хората му да са едновременно навсякъде. В миналото имаше незначителни, аматьорски опити за саботаж, които бяха по-скоро досадни инциденти, но всеки се тревожеше от големия въпрос ,,ами ако”.
Единственият начин да се предотврати евентуално голямо нападение беше да се държат под око онези, които имаше вероятност да ги извършат, и точно това беше работата на агентите от саудитското разузнаване. Проблемът според Рейнълдс се криеше във факта, че повечето от тях, включително Фарук, не заслужаваха дори пликовете, в които им раздаваха чековете за заплати.
Чип отвори документа с реалистичната оценка на заплахите, а после подбра имейлите и електронни бележки, които бяха препращани измежду различните разузнавателни звена в кралството през последното денонощие. Докато четеше, вниманието му беше приковано от нещо необичайно.
През последните две години Рейнълдс си бе съставил собствен списък с терористи. Повечето от удостоените с тази чест изтъкнати фигури бяха радикални мюсюлмански фундаменталисти от военизираната уахабитска секта. Всичките бяха младежи, държани под наблюдение от саудитското разузнаване. Докладът, който разглеждаше сега, го изпълни със странното усещане за дежа вю. Вече беше чел някъде същия този документ. Но как беше възможно? Сигурно си въобразяваше. Следенето на поданиците и писането на ежедневни рапорти бяха две от малкото неща, които саудитците вършеха както трябва.
Той влезе в паметта на флашката и отвори папката, която беше създал за въпросния обект - млад активист на име Халид Шейх Аломари - и изтегли всички предишни доклади, свързани с него. Макар да му отне повече от двадесет минути, консултантът то сигурността откри каквото търсеше. Преди шест месеца саудитският агент, който следеше Аломари, беше изпратил същи доклад, дума по дума.