ГЛАВА 58
Апартаменти „Олбън Тауърс“
Джорджтаун
От много дълго време насам Гари Лоулър не бе извършвал нелегално проникване в чужда територия. Екипите за наблюдение на ФБР държаха под око Брайън Търнър и Гари знаеше, че разполага с достатъчно време, за да се измъкне от апартамента му, ако се наложи.
Докато минаваше през пищното фоайе в стил неоготика и покрай огромния роял на път към асансьорите, Лоулъл мислено отбеляза, че младият служител на ЦРУ или притежаваше скрит доверителен фонд, за който никой нищо не знаеше или живееше на широка нога, далеч надхвърляйки заплатата си.
На третия етаж шефът на Службата за международна разузнавателна помощ излезе от асансьора и сви вдясно по дългия, с килим коридор. Когато стигна до апартамент 324, той остави куфарчето си на пода и извади пистолета за отключване на ключалки от джоба на сакото си. Секунди по-късно вече бе проникнал вътре. Бившият заместник-директор на ФБР не беше изгубил тренинг.
Прецизен както винаги, Лоулър беше прочел още веднъж съдебната заповед, преди да слезе от колата си. Знаеше точно какво му е разрешено да търси и какво - не. Последното не включваше нищо особено, предвид, че Департаментът за вътрешна сигурност беше издействал заповедта въз основа на „Патриотичният акт” и беше успял, благодарение на неохотно дадените свидетелски показания на Нийл Монро, да приведе убедителни аргументи, че интересите на националната сигурност са заложени на карта.
Лоулър остави куфарчето си на кухненския плот, отвори го и се възхити на технологичния напредък от последните години. Бидейки продукт на Студената война, той беше изумен от миниатюрните размери на съвременните устройства. Едновремешните сложни инсталации, които всеки, освен неизкушения наблюдател, би могъл да разкрие без особено усилие, бяха отживелица. Сега тайните подслушвателни и видеозаписни устройства бяха почти незабележими. И не само това - Департаментът за вътрешна сигурност работеше с най-авангардните технологии в света. Дори хората от ЦРУ включително Брайън Търнър, не бяха виждали подобни приспособления.
Щом монтира всичко на съответните места, Лоулър използва портативно радарно устройство с малък обхват, за да сканира апартамента за евентуални тайници, където Търнър би могъл да укрие нелегално изнесени от щаба на ЦРУ документи. Търсенето не се увенча с успех и след като провери връзката с тайните подслушватели и камери, Гари излезе от апартамента, като се погрижи да не остави никакви следи от посещението си.
ГЛАВА 59
Швейцария
Вече беше минало полунощ, когато Джилиън и Харват пристигнаха в потъналия в тишина град Сион, столица на швейцарския кантон Вале, и отседнаха в един от хотелите му.
На следващата сутрин, след като закусиха и побъбриха с адмистратора, те се качиха в колата, прекосиха града и спряха пред магазин за електроника, наречен ,, Франсоа ЖОСТ", откъдето Харват купи цифров фотоапарат с висока резолюция, малка цифрова видеокамера и принтер от висок клас. В добавка към изключително мощните телефотообективи той взе и един специален вид обектив, от който по-рано можеха да се възползват единствено хора от разузнаването и специалните служби. Произведен от компания на име ,,Скуинтар“, продуктът имаше вградено огледало, което позволяваше да се снима под прав ъгъл. В общи линии, корпусът му можеше да се завърти почти на 360 градуса, докато самият фотоапарат беше неподвижен и гледаше в една посока. Използван за наблюдение от години, обективът „Скуинтар“ даваше възможност на притежателя си да заснема обекти незабелязано.
След като продавачът обясни как работят фотоапаратът и камерата и убеди Харват да се спре на по-висок клас карти с памет и да купи допълнителни зарядни устройства, видеокасети и двоен адаптер за кола, двамата излязоха от магазина и потеглиха към селцето Льо Ральор.
По пътя Джилиън включи зарядните устройства, а Харват ѝ обясни какъв е планът му. Елементът на изненада беше единственото им предимство. Ако Рейбърн разбереше, че го търсят, те не само щяха да изгубят преднината си. В случай че още държеше Емир Токай жив, можеше да се уплаши и да го убие - нещо, което трябваше да избегнат на всяка цена.
Кацнало на бреговете на малко ледниково езеро, обградено от всички страни от отвесните скали на Бернските Алпи, Льо Ральор беше едно от най-хубавите села, които Харват и Джилиън някога бяха виждали. Мястото бе достойно да украси рекламните плакати, популяризиращи туризма в Швейцария. Каскадите от цветя в сандъчетата по прозорците на дървените къщи с изящни орнаменти и снежнобялата селска църква с овехтяла, покрита с медна ламарина камбанария подчертаваха внушителното великолепие на околността.