Час по-късно мъжете свърнаха по прашен път, водещ до рядко използвано военно летище на юг от града. ,,Какво са намислили, по дяволите?", зачуди се той.
Тъй като пътят беше осеян с множество завои, обектът често изчезваше от погледа на Рейнълдс за около тридесет-четиридесет секунди. Трябваше да бъде крайно внимателен не само да не ги изпусне съвсем, а и да не ги следва твърде отблизо, че да го усетят. Да се слее с движението в центъра на Рияд или по някоя от оживените магистрали, бе едно, но да ги следи тук, в това затънтено място, беше съвсем друго.
Излизайки от поредния дълъг завой, Рейнълдс едва успя да удари спирачки, да намали рязко скоростта и да спре. После върна колата назад и я скри. Междувременно видя как младите фундаменталисти излязоха на финалната права и набраха скорост. На 450 метра пред тях беше пропускателният пункт на летището, който не само че не беше изоставен, а се оказа и сериозно охраняван. Какво е всичко това? Самоубийствен атентат? Нямаше логика. Защо им бе да пропилеят три човешки живота за акция, която можеше да свърши един човек? И за какво им беше да удрят такъв незначителен обект? Подобна атака дори нямаше да влезе в новинарските емисии, да не говорим за разводнената разузнавателна справка, която Рейнълдс преглеждаше бегло всяка сутрин.
Той се подготви за най-лошото. Когато колата доближи пропусквателния пункт, му се стори, че видя светлините на спирачките ѝ, но бързо осъзна, че става нещо друго. Тези хора сигнализираха на военните с фаровете си! И което беше още по-странно, военните, изглежда, отвърнаха на сигнала им.
Чип видя как двама униформени се спуснаха от вишката и бързо отвориха портала. Пет секунди по-късно, без изобщо да спира, колата с тримата заподозрени мина през входа и вратите бяха незабавно затворени. Нямаше проверка на самоличността или какъвто и да било друг контрол. Явно ги бяха очаквали. Рейнълдс съвсем се обърка. На ум му дойде поговорката ,, Приятелите дръж наблизо, а враговете - още по-близо", това беше прекалено. Все едно Южната конференция на чернокожите баптисти да покани Ку-клукс-клан на пунш и бисквити.
Колкото и да не му се искаше, знаеше, че трябва да приближи още до летището. Видя как колата се насочи към два порутени хангара в отдалечения край на терена. Рейнълдс излезе от пътя и подкара джипа си през пустинята. Налагаше му се да опише доста широка дъга, за да подходи откъм задната част на летището, без да бъде видян, но това беше единствената му възможност.
Той се приближи, доколкото бе възможно, със своя ,,Ленд Круизър” и останалия път извървя пеша. След около седемдесет метра забеляза колата на ислямските активисти и се скри зад нисък насип. Автомобилът им беше паркиран пред отворен хангар. На близката писта на празен ход се въртеше перката на хеликоптер ,,Блекхоук UH60" собственост на Националната гвардия на Саудитска арабия. Ставаше все по-интересно.
Рейнълдс извади бинокъл марка ,, Щайнер" и се взря в отворения хангар. Тримата фундаменталисти бяха седнали като бедуини върху разпилени по пода възглавници заедно с няколко души от саудитските Кралски наземни сили, както и военни в униформи от Националната гвардия. Кралските наземни сили отговаряха за външната сигурност, а Националната гвардия - за защита на кралското семейство от вътрешни бунтове и всякакви възможни опити за преврат от страна на Кралските наземни сили. Защо всички тези хора се бяха събрали тук, по дяволите?
Рейнълдс бе донесъл със себе си поостарелия си параболичен микрофон, но знаеше, че шумът от двигателя на ,,UH60" ще му попречи да чуе каквото и да било. Случваше се нещо и той непременно трябваше да разбере какво. Без необходимото оборудване за деактивиране на електрическата ограда около базата нямаше как да се доближи още. А и вече беше стар за гонитба и престрелки. Ако тези хора наистина се занимаваха с нещо нередно, без съмнение щяха да го убият, ако го свареха да се спотайва край хангара. Колкото и да не му се искаше, знаеше, че има само един човек, към когото да се обърне за помощ. Фарук Ал-Хафез може и да не беше най-големият му почитател, но бе напълно предан на саудитското кралско семейство. Той трябваше да бъде уведомен за среща от подобен род, за да предприеме мерки.
Без да отлепя очи от сцената от вътрешността на хангара, Рейнълдс измъкна клетъчния си телефон от джоба, приближи го устата си и рече:
- Членовете на Националната гвардия тръгнаха към ,, Блекхоук UH60", а представителите на саудитската армия скочиха в паркирания до хангара ,, Хамър". През това време заместник-министърът на разузнаването поднесе радиостанция към устата си и издаде някаква заповед. Миг по-късно вратите на хангар номер две се отвориха, откривайки лъскав бизнес самолет ,, Фалкон 50ЕХ", производство на ,,Дасо". Какво е намислил, мамка му? Фарук използваше самолет на Министерството на разузнаването само когато пътуваше зад граница. Имаше един-единствен начин да разбере.