- И тогава какво?
- Тогава ще решим какво ще правим.
Взирайки се през предното стъкло на колата в извисяващите се около тях планини, Джилиън отбеляза:
- Кабинков лифт като този не вдъхва голямо доверие.
Харват се насили да се усмихне и отвърна:
- Ще се опитам да измисля нещо по-подходящо, след като огледам „Еглемон“. Сега обаче да се съсредоточим върху най-неотложното.
Харват и Алкът пристигнаха на летище „Сион“ и се представиха за алпинисти, търсещи чартърен полет, за да извършат проучване на терена от въздуха с оглед на предстоящи експедиции в Бернските Алпи. Дори без предварителна резервация лесно намериха свободна чартърна фирма. Сухата пара в брой решаваше изумително бързо всеки проблем. Не само че имаха късмет да намерят самолет без резервация, но и попаднаха на изключително словоохотлив пилот с отличен английски. Първото, което им посочи, щом потеглиха по пистата, беше къде е паркиран самолетът на Ага Хан, който се оказа ,,Чесна“ модел „Сайтейшън Х“. Ако полицейската охрана при кабинковия лифт не беше достатъчно потвърждение за присъствието на мюсюлманския духовен водач в района, то сега беше сигурно, че той има резиденция тук. Оставаше да се надяват, че Рейбърн и Емир Токай също са на „Еглемон“.
Пилотът им обясни, че винаги когато Ага Хан провеждал своите срещи за организиране на хуманитарни помощи или се виждал с женевските си банкери, летял със собствен хеликоптер, който го взимал от „Еглемон“ и след това го връщал обратно. Никога не се придвижвал с автомобил.
С подробната карта на Швейцария на коленете си, Харват направляваше полета над и около върховете, които мнимите алпинисти уж щяха да покоряват. С всяко едно прелитане се доближаваха до планинската вила на Ага Хан, която швейцарецът не преставаше да сочи и обсъжда ентусиазирано.
Когато Джилиън му каза, че не е успяла да заснеме сградата с видеокамерата си така, както би ѝ се искало, той беше повече от щастлив да ѝ угоди с още едно, по-ниско прелитане. Така те не само хванаха по-добър изглед, но и получиха допълнителна представа как реагира охраната на Ага Хан на пикиращ самолет. Харват се беше опасявал точно от това - тежковъоръжените хора наизскачаха от сградата като ядосани пчели от кошер. Макар да не беше съвсем сигурен, стори му се, че единият от мъжете е въоръжен с ръчен противотанков гранатомет. Охраната на Ага Хан явно не оставяше нищо на случайността.
След като направиха необходимите снимки и видеозаписи, Харват поиска от пилота да прелетят над Льо Ральор и да се върнат на летище „Сион“. Стойността на събраната информация не можеше да бъде преценена, докато не се върнеха в хотела си. И все пак видяното изпълни Харват с лошо предчувствие. Уединената резиденция на Ага Хан беше непревземаема.
ГЛАВА 64
В хотела Харват започна да принтира всички цифрови снимки от Льо Ральор и от разузнавателния им полет над ,, Шато Еглемон“. Все още го преследваше неясното чувство за нещо познато.
След като свалиха картините от едната стена, двамата закачиха снимките с кабарчета. Освен сградата на стария манастир и станцията на кабинковия лифт в комплекса имаше стъклен солариум, който вероятно покриваше някакъв басейн, тесен бетонен или каменен двор отпред и парче зеленина с не особено здрав вид, която се оказа малък продълговат участък от алпийската ливада. Тя опасваше главните сгради от едната им страна и завършваше с отвесен наклон, спускащ се към долината на стотици метри надолу.
- Какво мислиш? - попита Джилиън, застанала по - назад, за да се възхити на майсторски направените от нея снимки.
Първото, което му дойде наум, беше, че са прецакани, но за момента се въздържа да изрази гласно опасенията си.
- Да изгледаме видеозаписа - предложи той.
Те включиха камерата към телевизора и пуснаха филма няколко пъти, когато Харват натискаше паузата на различни места, за да наблюдава реакцията на охранителния екип на Ага Хан. Щом беше видял достатъчно, той каза:
- Това с положителност са хората на Рейбърн.
- Как разбра?
- Действат по същия начин, по който би реагирал екип на Сикрет сървис в подобна ситуация, до всяка една подробност, включително човека с противотанковия гранатомет. В нашия случай ,, Шато Еглемон" можеше спокойно да е Белият дом. Всъщност това място е по - добре защитено от Белия дом, защото от трите му страни се издигат планини и единственият достъп към него е по въжената линия.
- Да не искаш да кажеш, че е невъзможно да се стигне дотам? - попита Джилиън, докато гледаше как Харват отива до минибара и изважда една бира.
Той се обърна към застиналия кадър на телевизора и после отново плъзна поглед по закачените по стената снимки.