Също така знаеше, че подразделението „Щерн“ е участвало в най-много акции в Швейцария. Две от най-сериозните операции бяха свързани с освобождаването на четиринадесет заложници от полското посолство в Берн, както и на шестдесет и двама заложници от похитен самолет „Боинг 737“ на „Еър Франс“.
Ако нещата загрубееха, той предпочиташе да има точно такива хора в екипа си.
Харват се приближи и двамата с Клаудия се срещнаха по средата на пътя. Тя го целуна по двете бузи. Макар това да бе приятелски, лишен от сексуалност жест, той усети как по тялото му премина електрически заряд.
- Когато ти казах да ми се обадиш, ако имаш нужда, нямах точно това предвид - каза тя, докато командосите от ,,Щерн" разтоварваха екипировката си и я внасяха в хангара.
- Познаваш ме - отвърна Харват. - Никога не си давам труда да се обадя, освен ако не е заради нещо вълнуващо. Като споменах ,, вълнуващо“, сгодена ли си?
Клаудия сведе очи към пръстена си, после отново погледна Харват и се усмихна почти свенливо.
- Да, ще се оженим по Коледа.
- Честито. Къде ще бъде сватбата?
- Във фермата на семейството ми в Гриндлевалд. Скот, съжалявам. Трябваше да ти кажа.
- Защо? - попита Харват. - Вече не сме заедно. Не ми дължиш обяснения.
- И все пак, изпитвам неудобство от това, че не си знаел.
- Е, сега вече зная, така че се успокой. Кой е щастливецът? Някой от прокуратурата?
- Не съвсем - отвърна Клаудия, а един от командосите застана до нея и остави чантата си на земята. - Запознай се с годеника ми Хорст Шрьодер. Това е Скот Харват - човекът, за когото ти разказах в самолета.
Шрьодер беше висок поне метър и деветдесет и имаше над сто килограма чиста мускулна маса. Въпреки че не беше ценител на мъжката красота, Харват не можеше да не забележи колко хубав бе този човек. Със силната, квадратна челюст, солидния нос и широкото чело лицето му изглеждаше така, сякаш беше издялано от твърд гранитен блок.
- Вие ли ръководите екипа? - поинтересува се Харват, които нямаше желание да влиза в безсмислени пререкания с един ревнив бъдещ съпруг.
Шрьодер кимна с голямата си глава.
,,Хубаво е да имаш познанства“, помисли си Харват, осъзнавайки как Клаудия е успяла да събере екип толкова бързо.
- Имам снимки и видеозаписи в хангара.
- Клаудия спомена, че смятате да пресъздадете операция ,,Дъб". Умен ход.
- Ще видим - отвърна Харват. Пилотите са вече вътре. Те са хората, които трябва да убедим.
- Да започваме тогава - каза здравенякът, като потупа Харват по гърба и го въведе в хангара.
Харват представи Клаудия Мюлер на Джилиън Алкът и част от него се надяваше да види искрица ревност в очите и, но такава не се появи. Дори Клаудия да изпитваше нещо, тя бе завършен професионалист. След като всички в хангара заеха местата си, Харват започна своята презентация.
С помощта на отговорника за аудио-визуалната техника във военната база той беше качил всички снимки, видеофилми и чертежи в програмата „Пауър Пойнт“ и сега ги представяше на Клаудия, екипа на „Щерн“ и специалните пилоти, които я беше помолил да му осигури.
- Това е подножието на кабинковия лифт в Льо Ральор - разказваше той, като показваше съответните снимки. - Има по двама полицаи във всяка кола. Доколкото успяхме да видим, разполагат с револвери 40-и калибър и тактически пушки, нищо по-сериозно.
- Колко дълго траят смените? - попита един командос от „Щерн“.
- Изглежда, се сменят на всеки четири часа.
- А охраната на самата резиденция?
- Прелетяхме на няколко пъти със самолет - продължи Харват - и реакцията на охранителния екип беше точно каквато очаквах.
- Не особено дружелюбна?
- Ще пусна видеофилма, за да видите сами - каза Скот и премина към следващата част от презентацията си. - Това са основните сгради. Няма особено движение, докато не стигаме до следващия клип, в който правим второ, по-ниско прилитане.
- Значи, вие сте Харват - каза мъжът и протегна огромната си ръка.
- Точно така - отвърна Скот и се ръкува с него. - Разполагате ли с цялата необходима информация, за да планираме щурма?
Шрьодер беше типичен швейцарец - без заобикалки, право в целта. Или пък беше твърде добре осведомен за миналата връзка на Харват с годеницата му и бе развил антипатия към нето още преди самолетът им да кацне.
Един от хората подсвирна с уста.
- Охранителите наизскачаха от сградата като плъхове от потъващ кораб.