Шрьодер кимна с глава.
- Съгласен съм, но гениалността на операцията на Скорцени се е дължала на присъствието на Солети в челния планер. Солети е бил командващ офицер на карабинерите. Когато слязъл от планера, италианската охрана е била толкова объркана, че е нямала представа какво да прави. Това колебание е послужило на Скорцени да извоюва преднина и да завърши мисията успешно. Освободили Мусолини без нито един изстрел.
Харват опипа картагенските гривни, останали в джоба на якето му - същите, които беше взел по време на почти фаталното изкачване във Франция - и каза:
- Мисля, че можем да се сдобием с наш собствен Фернандо Солети, но искам да обсъдим с вас насаме.
С тези думи Харват приключи презентацията си. Силно се надяваше, че Тимъти Рейбърн все още се интересува само от парите.
ГЛАВА 67
Докато караха към Льо Ральор, Харват и Алкът разказаха на Клаудия и Шрьодер за всичко, което им се беше случило. Разказът продължи почти през цялото пътуване и ако Клаудия не познаваше достатъчно добре Скот и не беше преживяла с него толкова много, щеше да ѝ е много трудно да им повярва. Едва когато им оставаха по-малко от два километра до селото, Харват започна да нахвърля най-неотложния си план. Нямаше как да знаят дали Рейбърн ще клъвне на въдицата, но ако не друго, поне Шрьодер щеше да добие представа за охраната в подножието на лифта.
Всички бяха съгласни, че Клаудия трябва да пусне стръвта. Френският и беше роден език и макар че Рейбърн щеше да е изключително предпазлив към предложението ѝ, тя беше най убедителния човек, когото можеха да изпратят.
Харват паркира колата в околностите на селото, извади една от гривните от джоба на якето си и я подаде на Клаудия. Тя е загледа съсредоточено, изпълнена с благовоние пред древната и история и чувството на ужас, който бе извикала. Сложи гривната на китката си много внимателно, сякаш украшението би могло да я нарани.
- Знаеш какво да правиш, когато стигнеш подножието на лифта, нали? - попита я Харват.
Клаудия кимна.
- Ще предам съобщението на полицията, после ще сваля гривната, ще я сложа заедно с бележката в хартиен плик и ще им го оставя.
- Ако нещо се обърка? Как ще сигнализираш, че си в беда?
- Ще преместя чантата си от лявото рамо на дясното.
- Добре - каза Харват. - Къде ще бъдат разположени всички?
- Джилиън и Хорст ще бъдат на терасата на отсрещното кафене ,,Ла Бержер”. А ти… - тя направи пауза. - Всъщност не зная къде ще бъдеш ти.
- Ще бъда наблизо. Много наблизо. Не се безпокой.
Предвид това, че Харват и Хорст щяха да я наблюдават, Клаудия изобщо не се безпокоеше, поне не и за собствената си безопасност. Тревожеше я само въпросът дали планът ще успее. Харват съвсем удачно беше извикал спомена за Ото Скорцени, тъй като при всяка една от великите му мисии неговите началници са хранели сериозни съмнения дали има и най-малък шанс за успех.
Клаудия гледаше часовника си. След като последните няколко минути отминаха, тя се появи между две сгради в другия край на площада и се запъти право към лифта. Без да бърза, със спокойна походка, младата жена даде възможност на четиримата полицаи, облегнати на копите си, да я огледат добре, преди да ги доближи.
Харват беше застанал под един навес наблизо и я наблюдаваше. Нямаше как да не забележи, че мъжете спряха да говорят помежду си, приковали погледите си в приближаващата ги жена. Беше направо невероятна. Надарена с изключителна красота и интелигентност, тя умееше да се справя в живота без чужда помощ. Той тъкмо се канеше отново да се упрекне, че я е изгубил, когато Клаудия преметна косата си на едното рамо, пусна в ход най-бляскавата си усмивка и извървя последните метри до поста на полицаите. Беше време за шоу.
Въпреки че и Джилиън можеше съвсем спокойно да предаде гривната, Клаудия разбираше защо Харват не беше възложил задачата на нея. Алкът не беше работила в системата и макар да беше доказала способностите си, съдейки по разказа на Скот за преживяванията им, трябваше да бъдат максимално предпазливи при залагането на капана. Рейбърн и без това щеше да е крайно недоверчив и ако надушеше нещо особено, че и Харват е замесен, щеше да си плюе на петите и да изтърват шанса си.
Клаудия продължаваше да се усмихва, когато стигна до полицаите. Тя пофлиртува с тях, повъртя гривната около китката си и после извади от чантата бележката, която той и беше продиктувал да напише в колата. Свали бижуто от ръката си, сложи го в малък плик заедно с бележката и подаде всичко на един от полицаите. След като пококетира още малко, тя се обърна, прекоси площада и изчезна.