- Наистина ли? - отвърна той, извади бутилката от кофата с лед и започна да разкъсва станиола около телената клетка. - Мен със сигурност успяхте да заблудите.
- Направих каквото беше необходимо, за да се срещна с вас - каза Клаудия.
Харват, който беше се погрижил да няма свободни маси около тяхната, видя как придружителите на Рейбърн се присъединиха към колегите си на единственото място, откъдето можеха да държат шефа си под око - бара в предната част на заведението. Успокоени, че жената не представлява сериозна заплаха, те поръчаха по едно питие за всички и скоро започнаха да се заглеждат в стилните посетители, претъпкали модното заведение. И без това не им беше казал защо ги взима със себе си, беше им наредил само да му пазят гърба и нищо повече. Без каквито и да било обяснения. Доколкото можеха да съдят, единственият проблем, който шефът им имаше тази вечер, беше как да вкара седящата срещу него зашеметяваща жена в леглото си.
- И как точно разбрахте къде да ме търсите?
Харват беше очаквал този въпрос и беше подготвил швейцарския прокурор с възможно най-добрия отговор - истината.
- Имейл адресът, който сте дали на Мари Лавоан. Използвах го, за да ви намеря.
- Това е невъзможно - усмихна се Рейбърн. - Към тази електронна пощенска кутия не е приложена никаква лична информация.
- Не, но сте използвали дебитна карта „Виза“, за да платите за нея, а картата черпи средства от една банка в Малта.
Усмивката му изчезна.
- Това все още не обяснява как се озовахте в подножието на лифта и защо ми оставихте пакет с „хуманитарна помощ“.
- Прикривате следите си много добре - поласка го тя. - Но сте допуснали една-единствена грешка.
- А именно?
- Използвали сте картата в Льо Ральор. Щом научих за това, наех детектив в Женева и той свърши останалото.
Рейбърн не беше във възторг, че жената е прибягнала до услугите на детектив, но можеше да се погрижи за него по-късно, ако се наложеше. Тя обаче успя да го впечатли.
- Явно сте похарчили известна сума пари, за да ме откриете. Надявам се да си е заслужавало.
- Ще видим - отговори Клаудия.
- Защо не ми разкажете как попаднахте на тези хубави гривни?
- Баща ми беше в екипа на Доналд Елисън.
- Бернар Лавоан? Той ли ви беше баща?
- Не, Морис Веве. Помощникът на Бернар.
- Носачът - спомни си Рейбърн. - Разбира се. Но какво общо има това с мен?
- Както споменах в бележката си, Мари Лавоан не е споделила цялата информация с вас. Изпратеното в ,,Сотбис" е било само малка част от онова, с което е разполагала.
Рейбърн отвлече за миг вниманието си от бутилката шампанско и каза:
- Знаех си, че не може да ѝ се вярва.
- Напълно съм съгласна с вас, господин Рейбърн. Баща ми вложи точно толкова усилия в работата, колкото и мосю Лавоан. И все пак, Мари изобщо не си е и помислила да ме включи във вашите сделки.
- Трябва да ме разберете. Отношенията ми с Мари Лавоан са много….
- Бяха - поправи го Клаудия, прекъсвайки го по средата на изречението. - Отношенията ви са „били”.
- За какво говорите?
- Мари Лавоан е била убита, господин Рейбърн. Точно както съм сигурна, че баща ми, мосю Лавоан и доктор Елисън са били убити.
- Защо ме гледате така? - попита Рейбърн. - Нямам нищо общо със смъртта им.
- Така ли?
- Не.
Мюлер устоя на втренчения му поглед и после каза:
- Каквото и да се е случило, вече няма голямо значение. Дойдох тук по работа, а не да печеля приятели.
- Жалко - отвърна Рейбърн, който свали телената клетка и внимателно завъртя дъното на тъмнозелената бутилка шампанско, докато тапата не изскочи с меко пукване. - Имам чувството, че с вас можем да станем изключителни приятели.
- Съмнявам се.
Рейбърн наля шампанско в чашите им и отново постави бутилката в кофата с лед.
- Тогава най-добре да прескочим любезностите и да преминем по същество.
- Напълно съм съгласна - каза Клаудия, поемайки подадената ѝ чаша.
Прескачайки и тоста, Рейбърн отпи от шампанското, облиза устни доволно и продължи разговора:
- Казахте, че Мари Лавоан не е била напълно искрена с мен. От къде знаете това?
Мюлер остави чашата си на масата и отговори:
- Всички артефакти от пещерата са били пренесени от баща ми и Бернар Лавоан… , работили са наравно.
- Следователно вие се чувствате в правото си да искате равен дял. Прав ли съм?
- Точно така.
- Само че имаме проблем. Според вас Мари Лавоан вече не е сред живите.
- Всъщност според полицията.
Рейбърн пое още една глътка шампанско и се поинтересува:
- Каква точно с била причината за смъртта на Мари Лавоан?