Пилотът ги предупреди, че след три минути ще бъдат над целта. Харват още веднъж мислено прехвърли плана, докато проверяваше оръжията си. Спря за момент, за да успокои дишането си и да забави сърдечния ритъм. Адреналинът вече препускаше по вените му, придружен от онова усещане, което винаги се появяваше, щом се впуснеше в нещо рисковано - страхът. Отдавна беше разбрал, че който твърди, че не се бои в подобни ситуации, е или лъжец, или глупак. Не липсата на страх правеше от обикновения човек храбрец, а действията му въпреки чувството.
След като направи последна проверка на контролното табло, пилотът на ,,Силоз 1” навлезе във въздушното пространство над малкото планинско плато по посока на вятъра, задвижи механизма за кацане и започна плавно спускане. Харват извади от джоба си ножа марка ,,Бенчмейд” и сряза пластмасовите белезници на Рейбърн.
Подходът за кацане започна идеално. Едва когато бяха на десетина стъпки от земята обаче, забелязаха нещо, което липсваше на разузнавателните снимки на Харват. Мястото беше осеяно с ями и камъни с размера на баскетболна топка.
Пилотът на ,,Силоз 1” се опита да се издигне на ново, но вече беше късно. Беше спуснал планера твърде ниско и нямаше достатъчно подемна сила. Независимо дали им харесваше или не, вече се приземяваха.
ГЛАВА 73
Първото, което излезе от строя, беше предният ляв колесник, при което лявото крило се наклони и задълба в земята. Харват очакваше, че върхът на крилото ще се превърне в опорна точка и ще предизвика бясно въртене на целия планер, но вместо това от края му се откъсна цяло парче и планерът продължи да препуска напред.
Пилотът на ,,Силоз 1” веднага направи опит за рязък обратен завой с надеждата да спре машината. Той бързо завъртя щурвала докрай на дясно, като натисна десния рул със скоростта на прилеп, влязъл в сблъсък с бейзболна топка. През това време Рейбърн се възползва от суматохата, нахвърли се върху Харват и грабна пистолета му със заглушител „Хеклер и Кох" модел МР7. Изведнъж в кабината се разнесоха три изстрела. Два от куршумите разбиха плексигласовия покрив, а третият одраска тила на пилота, който продължи да управлява машината в продължение на секунда-две и после се строполи върху щурвала. С помощта на Шрьодер Харват изби оръжието от ръката на Рейбърн и без да има друг избор, му нанесе къс удар с отворена длан в носа. Оттам рукна кръв и бившият агент на Сикрет сървис изрева от болка. Понеже беше успял да си върне оръжието, Харват не му обърна внимание.
Само един поглед през строшения плексиглас потвърди подозренията му: Планерът набираше скорост и площадката за кацане съвсем скоро щеше да свърши. Те се носеха към ръба на скалата, след което ги чакаше дълго падане надолу към долината. Това беше непредвиден развой на събитията.
Още от прегледа на разузнавателните снимки те знаеха, че кацането крие изключително сериозни опасности. Единственият начин планът да сработи беше всеки пилот да натисне силно спирачките, щом планерът му докосне земята. При целия свръх товар на борда това щеше да е крайно рисковано, но дори и тогава в най-добрия случай щяха да спрат на метри от пропастта.
Полосата позволяваше да кацне само един самолет и затова първоначалният план предвиждаше, след като членовете на екипа слязат от борда, всеки пилот да отвори носа на летателния апарат, да разгъне пропелера отново навън, за да се задвижи нагоре по ливадата, да обърне и да осъществи нов разбег към ръба на пропастта, за да излети.
Харват се наведе към предната седалка, за да помогне на Грьосер, един от командосите на Шрьодер, да издърпат пилота от щурвала. Беше твърде късно за спирачките. Единствената им надежда беше да завъртят планера в друга посока, за да избегнат пропастта, към които все по-бързо се приближаваха.
Скот пъхна ръце под мишниците на пилота и го издърпа назад, като впрегна всички сили. Щом щурвалът се освободи, Грьосер го сграбчи и го извъртя рязко надясно към края на ливадата и шатото.
Онова, което беше останало от гумите, изстена протестиращо, когато заподскачаха по няколко големи камъка. Стръмната скала беше на по-малко от двайсет метра. Харват помисли дали да не отворя строшения капак и да изскочи навън, но знаеше, че при тази скорост беше достатъчно главата му да се удари само в един камък и щеше да умре на място. Дори да успееше да избегне камъните, можеше да не спре да се търкаля и след като стигне ръба на пропастта. Имаше само един изход - да обърнат моторния планер, а това означаваше не само да работят с щурвала, а да вкарат в действие и руловете.