- Наляво! - изкрещя Харват, който откопча колана на пилота и се опита да го изтегли през облегалката на пилотското място на втория ред, където седяха с Шрьодер. - Завърти щурвала докрай в другата посока и дръж натиснат левия педал!
- Но така ще се ударим в планината! - изрева Грьосер.
- Действай - извика му Шрьодер, който веднага разбра плана на Харват. Състоянието на машината нямаше да им позволи да завият надясно по посока на малкото останала ливада покрай ,, Шато Еглемон“. Единствената им надежда беше да катастрофират. По-добре беше да се блъснат в планината, отколкото да паднат в пропастта.
Грьосер напрегна цялото си тяло и с всички сили завъртя докрай щурвала наляво, но машината не реагира. Харват погледна навън, изчисли разстоянието до отвесната урва и се подготви за най-лошото. Щяха да полетят в бездната.
После, много бавно, осакатеният планер започна да извърта носа си в желаната от тях посока. В началото едва доловимо, но после все по-осезаемо поемаше наляво. Харват понечи да въздъхне облекчено, когато видя купчина гранитни отломки точно по средата на пътя им.
Тъй като не виждаше друг изход, той се подготви за сблъсъка, използвайки тялото на пилота като импровизирана въздушна възглавница.
Купчината от назъбени отломки изигра ролята на рампа, откъртвайки половината от носа и запращайки планера право към скалата. Стомахът на Харват се преобърна и той разбра, че се носят във въздуха. Планината тъкмо се беше приготвила да посрещне челно малкия летателен апарат, когато точно преди сблъсъка се случи нещо.
Бяха направили завой почти под прав ъгъл. Всичко, с което разполагаха, се намираше от дясната страна на планера. Това включваше оцелялото крило и топлите въздушни потоци, издигащи се от долината. Блъснаха се в долната част на крилото и превъртяха самолета в така наречената „бъчва”.
След едно пълно завъртане остатъкът от откъснатото крило се заби в каменистата почва и се откачи напълно, запращайки корпуса да се търкаля нагоре по ливадата, докато най-сетне спря, катурнат на една страна. Мирисът на кордит в пилотската кабина, който се появи след пистолетните изстрели, се смени с една много по-ужасяваща миризма - на самолетно гориво.
Харват отмести пилота от себе си, разкопча колана и стъпи на облегалката на седалката си.
- Да изчезваме оттук. Можете ли да се движите? - попита той, докато отключваше капака.
Шрьодер реагира пръв, после изсумтя Рейбърн. Дори Грьосер, който не беше имал достатъчно време да закопчае колана си, беше здрав и читав. Капакът беше затиснат от голям камък, но след няколко ритника с тежкия военен ботуш се отвори с трясък. Всички успяха да се измъкнат от самолета и да отнесат пилота на безопасно място, преди относително малкият резервоар с гориво да експлодира и да образува голяма огнена топка.
Бяха се отдалечили достатъчно от горящите останки, когато Харват попита дали всички са невредими. Последва хор от утвърдителни отговори, който завърши с констатацията на върналия се в съзнание, но още замаян пилот:
- А уж гумите били пригодени за всякакъв терен.
Докато Харват правеше импровизирана превръзка на главата на пилота, хората от охраната наизскачаха от сградата.
- Не е нужно - каза летецът, опитвайки се да се изправи - Искам само да знам кой от вас, задници такива, ме простреля.
- Ето този задник - каза Шрьодер, като хвана Рейбърн за ръката с мечешката си длан и го избута напред.
- Добре - прекъсна ги Харват, като подаде радиостанцията на пилота. - Току-що те произведохме в авиодиспечер. Не ме интересува как ще го направиш, но намери начин другите планери да кацнат.
- Какво говориш? - учуди се Шрьодер. - Има твърде много камъни. Ще се разбият като нас, ако не и по-лошо.
- А може би не - отбеляза пилотът. - Още няколко метра вдясно и можехме да имаме по-гладка зона за кацане.
- Не ме е грижа какво ще предприемеш - каза Харват, като извади дистанционния детонатор от джоба си. - Прецени сам.
После настрои дистанционното в работен режим, той погледна към Рейбърн и каза:
- Ти си наред, слънце. Направи каквото се очаква от теб и може да доживееш до преклонна възраст. Само ми извърти някой номер, ще свирят „Големи огнени топки“ на погребението ти - сещаш се какво имам предвид.
Рейбърн несъзнателно посегна към слабините си и към слабините си и към взривното устройство, което Харват го беше принудил да носи в гащите си.
- На твое място не бих пипал там - отбеляза Харват и Рейбърн отмести ръка. - Препоръчвам ти също така да не мислиш за Ел Макферсън - додаде той и изтика бившия си инструктор по посока на „Шато Еглемон“ и приближаващите се охранители.