Ага Хан не знаеше нищо повече за болестта и затова Харват смени темата:
- Казахте, че има наследник на султаната. Кой е той? Акреп ли?
- Не, според османската традиция наследникът се изпраща да бъде отгледан на тайно място и няма да бъде повикан, докато халифатът не е готов. Акреп е скритата сила зад трона.
- Каква сила би могъл да има той? Дори не разполага с армия.
- Той лично - не, но Турция разполага с най-голямата армия в НАТО след Съединените щати.
- Да не искате да кажете, че османците могат да призоват турската армия?
- В последствие ще могат да направят и това, но в момента няма значение. Те разполагат с нещо много по-мощно.
- Което е?
- Ислямският фундаментализъм, или ако сме по-точни, уахабизмът - радикално мюсюлманско движение, дало тласък на целия съвременен ислямски тероризъм.
Харват бе твърде добре запознат с идеите на уахабизма и пораженията, които той нанасяше по целия свят.
- Какво имате предвид? Че уахабитите ще свършат работата на османците?
- В известен смисъл, да. Уахабитите биха били най-щастливи, ако ислямският свят се обедини не само в религиозен, но в политическия смисъл. Още преди Осама бен Ладен да стане най-прочутият им поддръжник, уахабитите призоваваха за връщането на мюсюлманския халифат. Атаките от 11 септември бяха призив към мюсюлманите да се надигнат и да превземат властта от корумпираните и вероотстъпнически режими, които ги управляват.
Харват отново си спомни за разговора си с Джилиън.
- Не разбирам. Как османците ще използват уахабитите? И какво общо има това с болестта?
Ага Хан се вгледа в него и каза:
- Революция.
- Революция ли? Къде? В целия мюсюлмански свят?
- Рано или късно - да, но първо трябва да дадат пример, който ще вдъхне сили на всички мюсюлмани да въстанат. Това ще се случи в най-свещената, най-свидна на мюсюлманите страна, която едновременно с това е символ на корупцията и в която западното влияние е най-силно - Саудитска Арабия.
Харват беше стъписан.
- Как се надяват да го постигнат? Та нали династията на Сауд управлява страната с желязна ръка?
- Уахабитите изчакват търпеливо времето си. С помощта на Ал Кайда успяха бавно да се внедрят в редиците на саудитската армия и силите за сигурност. Макар че много войници и полицаи не са предани на Бен Ладен или уахабизма, те едва ли ще са достатъчно, за да окажат отпор. В спорадичните престрелки, предприемани от уахабитите, за да изпитат решимостта на военните и полицията, многократно е ставало очевидно, че саудитската армия и правоохранителните органи не са склонни да стрелят по своите съграждани.
Харват усети как кръвта в тялото му се вледенява.
- А ако американските части в региона се опитат да помогнат за потушаването на бунта…
- Срещу тях ще бъде използвано оръжието на Ханибал, което ще бъде разпространено и в самите Съединени щати. Уахабитите се нуждаят само от дванадесет до двадесет и четири часа, за да завземат властта от саудитското кралско семейство и да поставят под пълен контрол страната. Саудитска Арабия е ключът към болестта, към революцията, към всичко. Ако цитираме историята с известни поправки, накъдето поеме Саудитска Арабия, натам поема и останалият ислямски свят.
Харват знаеше, че Ага Хан е прав. Предвид неудържимата омраза, която уахабитите изпитваха към Америка, и огромния военен арсенал на саудитците, закупен от САЩ и складиран през годините, новата Саудитска Арабия (или както там щяха да я нарекат екстремистите) незабавно щеше да се присъедини към списъка на престъпните режими.
Но това не беше всичко. Със своя праволинеен социален религиозен курс радикалният ислямски фундаментализъм щеше да се разпространи в съседните държави. Както Съветският съюз беше погълнал своите съседи, така и Саудитска Арабия щеше да играе ролята на Майка Русия в Близкия изток и страни като Оман, Катар и Обединените арабски емирства щяха да последват съдбата на Полша, Източна Германия и Чехословакия.
С напредването на изток Пакистан щеше бързо да рухне, а заедно с него и надеждата ядрените оръжия да не попаднат в ръцете на уахабитите. Щом Индонезия, като най-многобройна мюсюлманска нация, се присъединеше и станеше новия Китай, жадният свят щеше да бъде въвлечен в сблъсък, по-опустошителен от всякога.
Едно беше сигурно - засега екстремистите можеха да използват болестта само като заплаха, но несъмнено, щом станеха готови, щяха да я пуснат срещу останалия свят.