Изваждайки поредния празен пълнител, реши да го използва като средство за отвличане на вниманието, като го запокити към отсрещната стена, а после се затича към вратата. Преброи до три и хвърли пълнителя, след което зачака да види дали ще има реакция. Над главата му се чу скърцане на дърво и мазилка. След частица от секундата таванът се сгромоляса.
Харват се хвърли възможно най-далече и се оплете в две пламтящи завеси. Ако беше облечен в нещо друго, а не със защитното облекло ,,Номекс”, мигновено щеше да пламне и той.
Тъй като нямаше как да излезе от покоите на Ага Хан заради срутелия се таван, той използва най-близкия стол, за да избута завесите. После пъхна китката си в ръкава на ризата, завъртя дръжките на прозореца и блъсна двете му крила навън.
Нахлуването на свеж въздух само удвои силата на огъня и докато Харват се премяташе през прозореца, разбеснелите се пламъци протягаха нокти към тялото му, опитвайки се да го погълне.
Когато се озова на хлъзгавия покрив с вълнообразни керемиди, той се отдалечи на максимално разстояние от пожара. Погледна нагоре и видя над главата си не само останалите моторни планери, вероятно чакащи инструкции къде да кацнат безопасно, но и издигащия се хеликоптер на Озан Калъчкъ. За съжаление картечният пистолет МР7 беше пригоден единствено за стрелба на близко разстояние. Нямаше как да уцели хеликоптера от мястото, на което беше застанал.
Долу на алеята Харват видя голям пластмасов калъф и предположи, че е от преносимата ракета земя-въздух, която беше забелязал по време на разузнавателния полет. И тя обаче нямаше да му свърши работа. Дори да успееше да слезе долу навреме и да я извади от калъфа, небето над главата му беше пълно с приятелски летящи апарати. Само една грешка и ракетата можеше да проследи автоматично топлинната диря на някой от моторните планери, при което щяха да умрат още невинни хора. Харват нямаше да може да живее с този спомен.
Единствената утешителна мисъл, докато скачаше от покрива долу, беше, че има доста добра представа за това накъде лети Калъчкъ. При достатъчно бърза реакция можеше и да успее да го хване.
ГЛАВА 80
Когато най-сетне слезе на алеята, Харват откри, че в интервала между бягството си от Хорст Шрьодер и престрелката в покоите на Ага Хан Рейбърн не беше уведомил хората си, че са атакувани.
Все още убеден, че Харват и екипът му са на тяхна страна, охранителният персонал на Ага Хан беше изнесъл Шрьодер навън и един от тях, явно преминал военномедицинска подготовка, обработваше раните му. Останалите бяха заети с потушаването на разрастващия се в комплекса пожар.
Скот взе радиостанцията от мястото, където парамедикът беше подредил акуратно принадлежностите на ранения, и си отдалечи достатъчно, за да може да се свърже с останалата част от екипа. Той нареди на хората си в селото да обезоръжат полицаите пред станцията на лифта и да се качат горе. След това инструктира пилотите на моторните планери да се върнат на международното летище ,,Сион” и каза на Клаудия да изпрати медицински хеликоптер до ,,Еглемон”, за да евакуира веднага Шрьодер.
Долавяйки пращене по радиостанцията си, пилотът на ,,Силоз 1” прекоси тясната ивица ливада и се присъедини към Харват, след което тихомълком взе от вещите на Шрьодер пистолета му ,,Зиг Зауер” 40-и калибър, очаквайки хората на Ага Хан да разберат, че са измамени и да проявят враждебност. Харват обаче не хранеше опасения в тази посока, тъй като знаеше, че Рейбърн лежи затрупан под срутелия се горящ таван на втория етаж на манастира.
След двадесет минути, когато кацна и медицинският хеликоптер, първите командоси от ,,Щерн” изскочиха от кабината на лифта. Те помогнаха на Харват и пилота да натоварят на вертолета Шрьодер, както и телата на Грьосер и Емир Токай, след което минаха небрежно покрай потушаващите огнения ад охранители и отново се качиха на лифта, за да слязат в селото.
Медиците на борда на хеликоптера стабилизираха Шрьодер, обработиха раните на Харват и наново превързаха главата на пилота на ,,Силоз 1”. Скот научи, че той се казва Вилхем и че когато не работи като резервист към швейцарските ВВС, е експерт в сферата на реактивни бизнес самолети за полети на дълги разстояния.
Когато Харват го попита дали притежава категория за управление на ,,Чесна Сайтейшън Х”, Вилхем се усмихна и кимна с глава. Беше доловил задната му мисъл.
- Нали знаеш, че ще трябва да подадем летателен план?
На Харват му беше все едно. При настъпилия смут в ,,Шато Еглемон” щяха да минат дни, преди пилотите на Ага Хан да разберат, че самолетът на шефа им е откраднат.