След още известно време усети, че си е позволил да се отплесне от главната си задача и отново се опита да върне разговора в нужното русло:
- Защо не поговорим за обстановката?
Тъй като времето беше от изключително значение, Рейнълдс избегна всякакви обиколни маршрути, излезе на главното шосе за Рияд и натисна педала на скоростта.
- За ставащото в града ли?
- Да.
- Видяхте ли „вентилационните отвори” по каросерията на колата ми?
- Трудно е да не видиш толкова много дупки - отвърна Харват. - Казахте, че местните са станали неспокойни?
- Моллите са докарали много от набожните мюсюлмани, особено младежите, до състояние на ярост.
- Заради какво? - попита Джилиън от задната седалка.
- Твърдят, че под американски натиск кралското семейство е наредило на полицията да вземе решителни мерки срещу всички войнстващи ислямисти и дори срещу по-умерените от тях.
- Определено има известен натиск - вметна Харват, - но той не идва от страна на Америка.
- Такова е положението. Изглежда, кралското семейство играе по свирката на онзи тип Калъчкъ, без да го осъзнава. Арестуват активисти на всяка крачка и надясно.
- Защо?
- Явно вярват, че е много вероятно да кроят преврат.
ГЛАВА 83
Докато прекосяваха жилищните комплекси в околностите на Рияд, Рейнълдс разказа за наблюдаваните от него радикални ислямисти, защо е решил да ги следи и какво е научил. После дойде ред на Харват.
През следващите десет минути той разказа накратко докъде беше стигнало разследването им и всичко, което бяха преживели. Накрая обясни на Рейнълдс защо не е могъл да открие Халид Аломари, както и с какво се е занимавал наемникът на Ал Кайда през дългите си отсъствия от Саудитска Арабия. Когато стигна до момента на убийството на терориста, той погледна в огледалото за задно виждане и забеляза как Джилиън извърна очи и се взря през прозореца на колата.
- Постъпили сте правилно - каза Рейнълдс в опит да наруши възцарилото се мълчание.
- Знам - отговори тихо Джилиън. - Знам.
- Нека ви попитам нещо друго - продължи мъжът - за онази болест. Гари казва, че току-що се е появила в Съединените щати. Как е проникнала там и къде са я забелязали?
- Според сведенията на ФБР, Департамента за вътрешна сигурност Центъра за контрол и превенция и Военномедицинския институт по инфекциозните болести източникът е вносител на храни, мюсюлманин, който е изпратил доставка чрез ,,Ю Пи Ес” от Хамтрак, Мичиган, до Манхатън - отвърна Харват. - Изглежда всеки, който е влизал в контакт с пратката, е бил заразен, включително и самият вносител.
Рейнълдс погледна Джилиън в огледалото и попита:
- Имате ли представа как се разпространява болестта?
- Не. Според Ага Хан имунитетът към нея се предава чрез вода. Някакъв вид светена вода, до която имали достъп единствено мюсюлмани.
- Единствено мюсюлмани сунити - уточни Харват. - Ето защо Гари смяташе, че можем да си помогнем взаимно. Казахте, че едно от нещата, които сте открили в онзи склад, е била бутилирана вода, нали?
- Тонове - потвърди Рейнълдс. - Складът беше огромен, а го бяха претъпкали от горе до долу. Сигурно е имало над милион бутилки.
- А документите, които сте открили?
- Това ни връща към моя въпрос - каза консултантът, като отново се обърна към Джилиън. - Може ли болестта да се разпространява чрез допир с предмети, които са били умишлено заразени?
- Разбира се - отговори Джилиън. - Древните много са обичали да поръсват отрови по полета, през които враговете им са щели да преминат. Така токсичното вещество прониквало в телата на неприятелските войски чрез пряк контакт с кожата или вдишване. Известно е, че са заразявали храни, водоизточници и дори стоки от бита, които оставяли нанякъде на видно място, където врагът да ги ,,открие”, и това било достатъчно. Защо питате?
- Гари спомена, че заразената пратка в Щатите съдържала някакъв вид подправка на прах, добивана от семена на махалебка. Получателят на доставката е бивш саудитец, собственик на верига крайно любопитни фирми.