След като се разположи удобно в чакалнята на Ръс Мърсър, Хелън Кармайкъл обърна специално внимание на обзавеждането и се замисли какво говори то за Комитета на демократите и неговия председател. Макар собственият ѝ кабинет да бе украсен със сувенири от Пенсилвания, които трябваше да свидетелстват за привързаността ѝ към щата, който представляваше, влезеше ли веднъж в Белия дом, най-сетне щеше да се развихри. Всъщност, познавайки лошия вкус на губернатора на Минесота Фарнсуърт, чиято подгласничка щеше да стане, както и този на неговата съпруга, тя вече кроеше планове не само как да обзаведе своя кабинет в Белия дом, но и всички останали помещения.
Тъкмо се беше замислила за гарнитурата от няколко части, която бе видяла в „Смитсониън“ и която щеше да бъде отличен избор за вицепрезидентската резиденция във Военноморската обсерватория, когато секретарката на Ръс Мърсър затвори телефона си и обяви:
- Председателят може да ви приеме, госпожо сенатор.
- Започна се - каза Кармайкъл на себе си, изправи се и приглади полата си.
Тръгвайки към тежката махагонова врата, тя се запита как ли Мърсър смята да ѝ предложи кандидатурата за вицепрезидент. Надяваше се той да има достатъчно доблест, за да ѝ се извини заради досегашното си нежелание да я подкрепи. Да не говорим за срещата му с Чък Андерсън и нещата, които беше наговорил на шефа на президентската канцелария. Но сега тя беше готова да прости и забрави всичко. Достатъчно ѝ беше да чуе думите: ,, Партията те иска в предизборната си листа".
Щом наближи вратата, изведнъж я обзе женска суета и ѝ се дощя да посети дамската тоалетна, за да огледа прическата и грима си за последен път. Когато получи съобщението, че Мърсър настоява да я види и да обсъди с нея важен въпрос, тя прекара цялата предишна вечер в размисли какво да облече. Освен това една от сътрудничките ѝ - хубава млада азиатка, чието име все не можеше да запомни - дойде рано сутринта, за да ѝ помогне да се фризира и гримира така, че да придаде мекота на излъчването си и да прилича по-малко на „бясна лесбийка“, както наскоро я беше окачествил председателят на Комитета. Докато чукаше на вратата, се надяваше, че той ще забележи положените от нея усилия.
- Добро утро, Хелън - поздрави Мърсър. Хелън Кармайкъл прекоси стаята с гордо вдигната глава и изпъчени гърди - Благодаря ти, че дойде.
Тя понечи да отвърне на поздрава, когато с ъгълчето на окото си зърна застаналия до прозореца Чарлз Андерсън и се закова на място.
- Какво прави той тук, по дяволите?
- Защо не седнеш? - отвърна Мърсър.
- Не и докато не ми кажеш какво става - озъби се тя.
- Предупредих те, че цялата работа ще гръмне като бомба в лицето ти - каза шефът на президентската канцелария.
Кармайкъл не му обърна внимание.
- Ръс, настоявам за обяснение. Какво прави Чък Андерсън в нашата централа?
- Дошъл е да те подготви за твоята пресконференция - отговори председателят на Комитета на демократите.
Част от Кармайкъл искаше да повярва, че ставащото пред очите и е просто пример за странно политическо приятелство и че Андерсън е дошъл да ѝ помогне да подготвят изявление, обявяващо кандидатурата ѝ за Белия дом наред с тази на губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не това е причината. Лека-полека започна да осъзнава, че Ръс Мърсър не я е поканил да ѝ предложи шанса да стане вицепрезидент. Макар че не схващаше напълно какво се случва, тя усещаше, че я приклещват в ъгъла, а това никак не ѝ харесваше. Единствената ѝ възможност беше да продължи играта, докато не разбере за какво става дума.
- Нямам насрочена пресконференция за тази сутрин.
- Вече имаш - отвърна Андерсън. - След половин час на стълбите пред Сената.
Тя седна на един от столовете пред бюрото на Мърсър и отбеляза:
- Много интересно. И какво точно ще обявя на нея?
- Оставката си - осведоми я председателят на Комитета на демократите.
- Моля?
- Чу ме. Ще обявиш оставката си.
- Нямам никакво намерение да го правя - заяви Кармайкъл.