- О, ще го направиш и още как - каза Мърсър - или ще трябва да полежиш в затвора доста дълго време.
- В затвора? Това е нелепо. За какво?
Андерсън я погледна строго и отговори:
- Не се преструвай на света вода ненапита, Хелън. Не ти отива. Казах ти, че ако не престанеш, че подпалиш собствения си задник. Така и стана.
- Какво е това? Тактика на заплахи? - попита Кармайкъл властно, след което се обърна към Мърсър, - Каква е твоята роля във всичко това, Ръс? Да не би да си станал маша в ръцете на републиканците? Засрами се. Предал си партията. Ти си позор за нея.
Ръс Мърсър беше изчерпал запасите си от учтивост.
- Не, Хелън, ти си тази, която предаде партията. И ако съм откровен, радвам се, че най-сетне ще се отърва от теб.
Кармайкъл беше шокирана, но нямаше намерение да се предава.
- Ще трябва да се постараеш повече, ако искаш да се отървеш от мен.
Председателят на Комитета на демократите само поклати глава, вдигна дистанционното, което лежеше в единия край на бюрото му, насочи го към мултимедийния плейър на отсрещната стена и натисна бутона за пускане.
Кармайкъл първо чу собствения си глас и когато на телевизионния екран се появи картина, видя себе си в компанията на Брайън Търнър в луксозния апартамент на осмия етаж на хотел ,,Уестин Ембаси Роу”. Изведнъж ѝ призля ѝ и се стори, че ще повърне. Продължаваше да седи, без да може да откъсне поглед от екрана. За нейно щастие Мърсър изключи уредбата, преди да се стигне до най-компрометиращата част.
- От известно време си обект на наблюдение - наруши мълчанието Андерсън.
Умът на Кармайкъл трескаво работеше, за да намери изход. Трябваше да има начин да спаси кариерата си и същевременно да излезе победител в създалата се ситуация.
- Зная как изглежда всичко това - смотолеви тя, но всъщност не съм направила нищо нередно. Човекът от видеозаписа ме снабдяваше с информация, която считаше за свой патриотичен дълг да извади наяве пред обществеността.
- Сигурно ще те шокирам, но твоят патриот и любовник е нарушил куп закони за националната сигурност, докато ти е набавял тази информация.
- Това обаче не променя факта, че президентът е омърсил ръцете си. Няма да ме спрете да разглася всичко. Срещата приключи. Тръгвам си - каза Кармайкъл и стана от стола.
- Седни, Хелън - заповяда ѝ Мърсър, - и млъкни. Дори си нямаш представа колко бързо ще приключим с теб.
Андерсън забеляза искрено озадаченото изражение на лицето ѝ и каза:
- Информацията, която Брайън Търнър ти е подал, беше фалшива. Нарочно му беше подхвърлена от директора на ЦРУ Джеймс Вейл. В Лангли подозираха, че в редиците им има къртица, и му бяха заложили капан. Точно според очакванията им, стръвта се оказа твърде изкусителна, за да бъде подмината.
- Не ти вярвам - отвърна сенатор Кармайкъл. - Не знам как си въвлякъл и Ръс във всичко това, но по някаква причина той ти помага да прикриеш престъпната дейност на Рътлидж.
- Би трябвало да си малко по-великодушна към Джек Рътлидж. Аз настоявах да застанеш пред съда и да бъдеш изгонена заради действията си, но президентът реши да постъпи благородно и да те накара да подадеш оставка. Той смята, че между двете партии в страната и без това има достатъчно враждебност, и макар че никой извън тази стая няма да го узнае, Рътлидж иска да помогне за частичното преодоляване на разногласията.
Кармайкъл помълча малко и после попита:
- Какво ще стане с Брайън Търнър?
- Честно казано, изненадан съм, че те е грижа - каза Андерсън, - но понеже питаш, ще ти кажа. Той ще си понесе заслуженото наказание. Брайън Търнър ще отиде в затвора за много дълго време. Когато излезе оттам, не мисля, че ще иска да има нещо общо нито с разузнаването, нито с политиката.
Това решаваше всичко. Хелън Кармайкъл се беше опитала да играе по собствените си правила и беше изгубила. Нямаше какво друга да направи, освен ла се признае за победена.
- Ако се съглася да направя това, което искате от мен, ще гарантирате ли, че няма да ми бъдат повдигнати обвинения?
Чарлз Андерсън кимна утвърдително.
- Давам ти не само моята лична гаранция, а и тази на президента.
- А записът?
- Той е обект на федерално разследване, но тъй като Брайън Търнър направи пълни самопризнания, не виждам защо да бъде представян като доказателство в съдебната зала.
- А ще бъде ли унищожен? - попита тя.
- Не, ще го държим като част от твоята лична гаранция.
- Тоест?
- Ще се оттеглиш елегантно от политиката и никога няма да разкриваш нищо с името на Скот Харват или с личните ти догадки относно това какво е направил и какво не е направил президентът.
- И това е всичко? - попита Кармайкъл закачливо.