И семейство Уиткоум, и Джилиън Алкът бяха получили официални благодарности на частна церемония в Белия дом за помощта им в изследването на болестта. Въз основи на доклада на Харват на Джилиън ѝ беше издаден и чек за десет милиона долара от програмата „Награди за справедливост“ заради ролята ѝ в ликвидирането на Халид Шейх Аломари. Според последни данни тя смятала да използва парите за финансиране на цялостни разкопки и изваждане на елитната гвардия на Ханибал от ледената им могила под прохода Кол дьо ла Траверсет.
И най-накрая, Кевин Макколиф беше оставил три съобщения на гласовата поща на Харват с молба да се съберат, и да обсъдят стратегията си за следващия маратон в окръг Колумбия, а Ник Кампос беше изпратил по факса в кабинета на Скот няколко молби за работа в ,,Уол-Март”, ,,ей така, за всеки случай”.
Макар да съзнаваше, че е далеч от мисълта ла стане консултант в хипермаркет, Харват се питаше кога ли ще е готов да се върне към стария си живот. От време на време в ума му отекваха думите на Чип Рейнълдс. Неговата целенасоченост беше причина за самотния му живот. Трийсет и шестата му година го дебнеше иззад ъгъла. Харват все още беше млад мъж, но трябваше да реши какво иска занапред от живота.
Точно в този момент обаче единственото му желание беше да отвори още една бира и да се зачете в романа на Джей Макларти, който бе взел от библиотеката във фоайето на хотела. След това щеше да отиде на риболов. Имаше достатъчно време и винаги можеше да обмисли нещата на следващия ден. Кой знае от кога за пръв път Скот Харват щеше да си почине.
Тъкмо бе стигнал до средата на първата страница, когато един от служителите на рецепцията се появи на верандата му.
- Сеньор Харват?
- Да? - отвърна той, като захлупи книгата върху гърдите си.
- Извинете ме за безпокойството. Опитахме се да се свържем с вас в стаята ви, но не отговаряхте.
- Зная. Изключих телефона.
Защо ли изобщо си беше дал труда да го направи? Единствено Клаудия Мюлер знаеше къде си прекарва отпуска, а сутринта той вече и се бе обадил, за да се осведоми за състоянието на Хорст Шрьодер.
- Имате важно телефонно обаждане - каза служителят. - Господинът беше много настоятелен. Казва, че се обажда от службата ви. Искате ли да ви донеса телефона тук?
Харват провеси крака, за да стане от хамака, но после размисли:
- Кажете му, че не сте ме открили.
- Моля, сеньор?
- Кажете му, че съм на плажа или съм отишъл в града. Кажете му каквото искате. Не ме интересува.
- Да, сеньор - отвърна служителят, слезе от верандата и се запъти към фоайето.
,,Каквото и да е, ще се наложи да се справят без мен”, помисли си Харват. ,,Поне през идните няколко седмици”.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Ако желаете да научите повече за прехода на Ханибал през Алпите и за химическите и биологичните оръжия в древността горещо ви препоръчвам книгите „Ханибал прекосява Алпите“ от Джон Превас и „Гръцки огън, отровни стрели и скорпионови бомби - биологичните и химически войни в древността“ от Адриен Меър.
И Джон, и Адриен много ми помогнаха в моите проучвания, необходими за написването на тази книга, и им благодаря за щедрата подкрепа.
КРАЙ