- Не мога. Не и сега. Трябва да свърша много неща. Но искам - Кармайкъл се наведе и целуна страстно Брайън - да се наспиш хубаво. Заслужаваш го. Почини си добре, защото сигурно ще ми трябваш на сутринта. Следи си пощата в „Хотмейл“. Ако се наложи да ти кажа нещо, ще ти пратя съобщение. А после ще влезем в чатрума на Форума за рака на гърдата, както винаги.
Преди Брайън Търнър да успее да отговори, Кармайкъл вече беше затворила вратата на апартамента и беше поела надолу към фоайето.
В момента, в който излезе от сградата, тя извади мобилния си телефон и с клавиша за бързо набиране се свърза с домашния номер на своя помощник.
- Ало? - чу се доловимо уморен глас от другата страна.
- Нийл, Хелън е. Трябваш ми в офиса след двайсет минути. Щом пристигнеш, незабавно започни да проучваш бивш ,,тюлен“ на име Скот Харват, който е работил за Сикрет сървис в Белия дом, а сега е в Департамента за вътрешна сигурност Разрови се възможно най-дълбоко. Вземи от сейфа черния ми каталог с контакти и започни да се обаждаш. Трябва да научим всичко за този човек, особено в какви операции е участвал, както е бил нает на работа в Белия дом преди две години. Ясна ли съм? Всичко ли записа?
- Да, сенаторе - отговори помощникът, който вече беше напълно буден.
- Добре - каза Кармайкъл. - Имаш осемнайсет минути, за да стигнеш до офиса. И по-живо. Искам да успея за сутрешните вестници.
ГЛАВА 10
Хотел „Мандарин Ориентал“
Вашингтон, окръг Колумбия
Шефът на канцеларията Чарлз Андерсън откри швейцарския посланик на една уединена маса в лоби бара на хотел „Мандарин“.
- Да те почерпя с едно питие, Чък? - предложи Ханс Фридрих щом сервитьорката поднесе мартинито му.
- Ще пия безалкохолна бира - каза Андерсън. - Няма значение каква марка.
- Безалкохолна бира? - повтори посланикът, а сервитьорката се усмихна и се оттегли. - Откога Чарлз Андерсън пие безалкохолна бира?
- Откакто панталоните започнаха да ми стягат малко повечко около кръста.
Посланикът се засмя добродушно.
- Освен това довечера трябва да се върна в службата - допълни шефът на канцеларията. - Нещо се мъти.
- Цял ден гледам по телевизията какво се мъти - каза Фридрих.
Андерсън изкриви лице в гримаса.
- А, да. Историята с „Ал Джазира“. Не зная дали ми вярваш, но това май ще се окаже последната ми грижа в момента.
- Тогава ще трябва да ти се извиня, защото се налага да ти създам още една грижа.
- Защо? - поинтересува се Андерсън. - Мици и децата добре ли са?
- Много добре.
- А ти? Като те гледам, май не е лошо и ти да преминеш към безалкохолна бира.
Посланикът се усмихна и поклати глава.
- Ще го приема като съвет.
Фридрих наклони глава по посока на приближаващата ги сервитьорка и замълча. Щом младата жена наля бира на Андерсън и отново се отдалечи, посланикът продължи:
- Имам информация за теб, но преди да ти я дам, искам да знаеш, че ни сме само посредници. Правителството ми няма как да потвърди това, което ще ти кажа.
- Разбрано. За какво става дума?
- За меча на Аллах.
- За меча на Аллах? - повтори Андерсън. - Не съм чувал за него.
- Ако това, което чух, е истина, съвсем скоро ще се запознаеш отблизо с него. Става дума за оръжие, с което ислямските фундаменталисти смятат да прочистят света от всички, непринадлежащи към кръга на най-праведните мюсюлмани.
- И що за оръжие е това?
- Болест, която заразява всички, с изключение на най-благочестивите последователи на исляма.
Андерсън едва не върна току-що поетата глътка бира в чашата си. Откъде, дявол да го вземе, швейцарският посланик знаеше за това? Той се огледа, за да се увери, че никой не ги слуша.
- Откъде имаш тази информация?
- Тук съм от името на един човек, който осъществява невероятно мащабен бизнес с моята страна.
- Кой?
- Не е швейцарски гражданин, но е изключително….
- По дяволите. Ханс, нямам време да си губя времето с глупости. Кой ти даде тази информация?- настоя Андерсън.
- Озан Калъчкъ.
- Калъчкъ - турчинът ли? Терористът?
- Подобно определение е злонамерено и неоправдано - отвърна Фридрих.
- Да бе неоправдано. Западното разузнаване и в частност ЦРУ знаят…
- Западното разузнаване не знае почти нищо. Всъщност западното разузнаване и в частност вашето ЦРУ се опитват от години да му съставят досие, но засега безуспешно.
- Знаем достатъчно за него - натърти Андерсън.
- Не мисля. Дори…
- Ханс, нека ти спестя време и усилия. Ако се опитваш да помогнеш на Озан Калъчкъ да придобие американско гражданство в замяна на някаква съмнителна информация, с каквато уж разполага, откажи се. Не искаме да имаме нищо общо с него. А и, честно казано, не разбирам защо Швейцария изобщо се занимава с Калъчкъ.