- Всякакви. Тя е в Комисията по разузнаването, за бога. Има връзки във всички кръгове.
- Връзките няма как да ѝ помогнат да разбере, че аз съм човекът от филма.
- Напротив.
- Откъде знаеш?
Андерсън пое дълбоко въздух и заговори с по-спокоен тон:
- Тази сутрин ми се обадиха.
- Кармайкъл ти се е обадила?
- Не, друг човек. Стар мой познат… Човек, чието положение му лава възможност да чува доста неща. Каза ми, че Кармайкъл го е разпитвала надълго и нашироко за теб.
- За какво го е разпитвала?
- Искала е да узнае повече за службата ти в Белия дом, каква е причината ла напуснеш Сикрет сървис, за работата ти в Департамента за вътрешна сигурност. Интересувала се е дори от проекта „Апекс“.
Последните думи така смаяха Харват, че той не повярва на ушите си. „Апекс“ беше кодово име за цялата му дейност в Департамента за вътрешна сигурност. Само шепа хора знаеха за съществуването на проекта. Бюджетът му беше така засекретен и попълван от толкова много различни източници, че бе невъзможно да се проследи. „Как, по дяволите, Кармайкъл се е докопала до проекта „Апекс” и въобще до цялата информация?”, чудеше се Харват. Отнякъде имаше изтичане….Имаше дупка, която трябваше да бъде запушена.
- Не виждаш ли какво се опитва да направи тя? - продължаваше Андерсън. - Иска да изгори президента и ще започне, като първо подпали теб с най-голямата огнепръскачка, която и попадне в ръцете.
- Може би просто се опитва да види какво може да изкара наяве.
- Стига, Скот. Приеми фактите. От всички жители на този окръг тя посочва точно теб. Прецакан си.
Харват не беше готов да се предаде така лесно.
- Чък, докато не сме напълно сигурни, не мисля, че трябва……
- Напълно сме сигурни - прекъсна го шефът на президентската канцелария. - Призовката ти ще е готова до три часа. Тази сутрин вече е направила няколко двусмислени изявления за пресата, че от Капитолия щяла да дойде голяма новина. Трябва да те дистанцираме максимално от президента. Бюрото ти в Департамента по вътрешна сигурност вече с разчистено.
- Не си губиш времето, а?
- Трябва да се съсредоточим върху главното.
- И какво се очаква да направя?
- Първо, да подпишеш оставката си
- И второ? - попита Харват, вбесен от факта, че явно никой не оценяваше онова, което е направил за настоящата администрация.
Андерсън го погледна и отговори:
- Не е лошо да помислиш за нова кариера.
ГЛАВА 12
Грийнбелт парк
По-късно същия следобед
Ще ми обясниш ли защо трябваше да се срещаме чак тук? - поиска да знае Харват, чието настроение се бе развалило още повече след срещата с шефа на канцеларията.
- Как можа точно сега - отвърна Гари Лоулър, като мина покрай Харват и се запъти към една от парковите алеи за джогинг - да се сдобиеш с неудобното свойство да си политически токсичен.
- Политически токсичен - повтори Харват глухо, докато догонваше човека, който бе не само негов шеф, а и дългогодишен семеен приятел, превърнал се в нещо като втори баща за него. - Не си представях точно така завършека на кариерата си. Не само че е доста посредствен, но е изпреварил времето си с около двайсетина години. За бога, Гари, как така изведнъж аз станах лошият? Ако Кармайкъл разгласи публично името ми, това ще е краят. Отивам по дяволите. Всичко свършва. Какво ще правя оттам насетне?
- Първо, престани да се самосъжаляваш - предложи Лоулър.
- Не се самосъжалявам. Съжалявам родината си. Знаеш ли, ме съм бил на служба само заради парите. Вярвах, че защитавам идеалите на Америка.
- Е, и? Вече не вярваш в това, така ли? Вече не искаш да защитаваш идеалите ѝ?
- Ти не ме ли чу, когато ти казах, че Чарлз Андерсън ме накара да си подам оставката? - попита Харват.
Лоулър спря и се обърна, за да го погледне.
- А ти какво очакваше? Той е началник на президентската канцелария. Работата му е да защитава Джек Рътлидж, а не Скот Харват.
- И щом е така, няма проблем, че ме хвърля на вълците от Капитолия?
- Щом се налага, естествено - отговори Лоулър.
- Но защо мен? Защо аз да съм жертвеният агнец?
- А защо да не си ти?
- Защото върша много опасна работа за страната си и никога не съм искал нищо в замяна.
- Сега вече улучи вярната дума каза Лоулър. - Опасна. Твоята работа е изключително опасна. И не само за теб, а и за настоящата администрация.
- Все още не разбираш, нали? Не съм извършил нищо нередно. Хич не ми пука дати онзи в Багдад е бил зарзаватчия. Било му е платено да стане примамка. Знаел е, че върши нещо нередно и в резултат на това си получи боя, който бях предвидил за Халид Аломари. Може би отсега нататък ще си седи на сергията и ще продава плодове.