Заразата действала по-бързо от всичко, което някой някога бе виждал. Единственото, което медицинският отряд за бързо реагиране успял да разбере, било, че черната субстанция, бликаща от носа точно преди настъпването на смъртта, всъщност представлявала остатъка от втечнения мозък на жертвата.
Въпреки недвусмислените намерения на Ал Кайда да се докопа до оръжия за масово поразяване, които да използва срещу Запада, никой не разбираше откъде терористичната организация може да разполага с нещо толкова специфично. Догадката, че чрез биоинженерни методи е разработена субстанция, която да поразява всички, с изключение на последователите на исляма, беше немислима. Харват се обвиняваше, че е пипнал Халид Аломари по-рано. Терористът някакъв начин беше свързан с всичко това. Харват не можеше да се отърве от усещането, че ако Ал Кайда успее да осъществи плановете си, до голяма степен вината ще бъде негова.
Въз основа на информацията, подадена му от Лоулър, ставаше болезнено ясно, че Халид Аломари не е събирал средства, нито е планирал удари в Близкия изток, а е зачерквал имена от специален списък с мишени. Които и да са били онези учени, те очевидно са били замесени в разработването на тази мистериозна болест и са били отстранявани един по един, за да се заметат следите.
И въпреки че картината постепенно се изясняваше, тя още не обясняваше каква е връзката на Озан Калъчкъ с всичко това.
Щом стюардесата отнесе недокоснатия му поднос с вечерята, Харват се замисли върху необичайната близост, която се бе зародила между него и една от най-загадъчните и прочути фигури на подземния свят на Изтока.
Пътищата на двамата се пресякоха за пръв път, когато Харват служеше при тюлените. Той участваше в съвместен отряд със специално назначение към Агенцията за борба с наркотиците - ДЕА, натоварена да премахне известен средиземноморски наркотрафикант, който бе навлязъл и на черния пазар за оръжие. Проблемът обаче беше, че отрядът действаше въз основа на грешна разузнавателна информация. След щателно разследване, проведено заедно с мароканските власти, агенцията успя да залови важен играч от средно ниво. Задържаният се съгласи да сътрудничи и да посочи босовете си, в замяна, на което му беше дадена свобода на действие. Никой нямаше представа, че цялата работа е нагласена от шефовете на този човек, които използваха Агенцията за борба с наркотиците да им върши мръсната работа.
Мароканецът осигуряваше отлична разузнавателна информация, която обаче не водеше към шефовете му, а към Озан Калъчкъ - човек, чийто оръжеен бизнес те се опитваха да пресекат. Въпреки последвалите критики, никой не отричаше, че работещите по случая агенти са свършили каквото се е очаквало от тях. Това бе първият и последен път, когато някой е успял да надхитри ДЕА в операция от подобен мащаб, но все пак не можеше да се отрече, че по време на изпълнението и Скот Харват беше допуснал една от най-големите грешки в кариерата си, а може би дори в живота си.
С ръст малко над метър и осемдесет и тегло повече от сто и трийсет килограма, шейсет и две годишният Калъчкъ изглеждаше почти толкова широк, колкото и висок. Обличаше се безупречно и носеше посребрялата се коса гладко сресана. Имаше необичайна прилика с един американски актьор, известен с прякора Дебелака - Сидни Грийнстийт. Мнозина се подвеждаха от наднорменото тегло на Калъчкъ, приемайки го като признак на летаргия и немощ, за вял и муден темперамент. Същата грешка допусна и Харват, когато съвместният отряд към ДЕА се опита да залови знаменития турски мафиот. В резултат на това Скот едва не загуби едното си око. Все още носеше белега от схватката над лявата си скула, макар че човек трябват много отблизо, за да го види. И като доказателство по-скоро за избухливия му нрав, отколкото за обучението му като тюлен, Харват си отмъсти на турчина, като го дари с накуцваща походка, която му беше останала до ден-днешен.
Всеки от тях по свой начин беше подценил другия и после съжаляваше за това: Калъчкъ заради куция си крак, а Харват - не толкова заради белега си, колкото заради срама, че е омаловажил противника си и му е позволил да го надиграе. Когато прахолякът от физическата разправа и правните последици от нея се уталожи, от тази случка и двамата си извадиха поуки, които нямаше да забравят. Агенцията за борба с наркотиците измамена от мароканците, не разполагаше с никакви доказателства срещу Калъчкъ и беше принудена да се оттегли. Турчинът обаче се чувства набеден и възнамеряваше да нанесе опустошителен удар на конкурентите си, които му бяха устроили клопката. Два месеца след като беше изписан от болницата, той изпрати на водещия агент от ДЕА папка, дебела осем сантиметра, която доведе до пълния разгром на мароканската организация.