След събитията от 11 септември в света, в който живееше Харват, неотклонното посвещаване на работата отдавна беше престанало да е обект на възхищение и се беше превърнало в социално изискване. И макар да не можеше да се твърди, че има нещо сбъркано в приоритетите му, те определено бяха за сметка на социалния му живот. Дори приятелката му Мег Касиди, с която ту се разделяха, ту пак се събираха, вече беше изчерпала цялото си търпение. Как да имаш връзка с някой, който никога не се прибира? Харват не я упрекваше. Майка му беше преживяла същото с баща му. Едва когато Майкъл Харват беше прехвърлен от активна служба във флота към инструкторски пост в специалната военноморска школа близо до дома им в Коронадо, съпругата му се почувства истински щастлива. Харват нямаше намерение да става инструктор в този момент от кариерата си и беше казал на Мег, че ще я разбере, ако тя поеме по свой път. Приятелката му бе невероятна жена и той не искаше да ѝ пречи. А и не искаше точно сега да се жени и да създава семейство.
Когато Мег го попита какво всъщност иска от живота, той беше брутално откровен с нея: „Това, което върша. Искам да залавям лошите, преди те да ни приклещят.“
Точно тогава Мег осъзна, че не само никога не е бил, но и не би могъл да бъде неин. Скот Харват беше женен за кариерата си и в живота му нямаше много място за нещо друго или някой друг.
Бяха се целунали на алеята пред къщата ѝ в Лейк Дженива, щата Уисконсин, преди повече от два месеца и оттогава нито се бяха виждали, нито бяха разговаряли. Харват все още нямаше представа кога би могъл да се върне при нея за някакъв по-продължителен период от време, нито хранеше илюзии, че тя ще го чака. Всъщност Мег бе загатнала, че ще продължи живота си без него. Колкото и да му бе трудно да се справи с всичко това, сега Скот беше благодарен за няколкото подарени мигове, в които можеше да отмори изтощения ум и контузеното си тяло в тази сауна на другия край на света. Отдихът му обаче не продължи дълго.
Хладна струя въздух възвести появата на новодошъл.
- Интересен избор на място за среща, Озан - подхвърли Харват.
Калъчкъ седна до него на дългата облицована с плочки скамейка и отвърна:
- Аз съм турчин и като всички истински турци се придържам към традициите на моя народ. Хамамът е неделима част от живота ни от векове насам.
- Да преминем по същество, Озан.
Калъчкъ избърса влагата от лицето си, което беше започнало силно да се поти, и каза:
- Наясно си, че съм предложил сделка.
- Да, правителството ми е съвсем наясно с това. Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за тази болест. Защо само мюсюлманите не се заразяват и как Ал Кайда е успяла да я създаде? И накрая, нещо много съществено - правителството ми иска да знае как, по дяволите, си се докопал до засекретения видеофилм.
- Всичко по реда си.
- Глупости, да започнем с филма - настоя Харват. - Зная, че имаш силни връзки, но това е направо невероятно. На кого си платил, дявол да го вземе? Да не би да шантажираш някого от Департамента по отбраната?
- Скот, би трябвало да ме познаваш. Не съм изнудвач.
Харват се изсмя…
- Не знам нищо за теб, а и да ти кажа честно, не искам да те опознавам. Разкажи ми за болестта.
- Първо искам нещо от теб.
- Разбира се, веднага опряхме до цената. Все забравям, че нищо при теб не става безплатно, нали Озан? Дори приятелството.
Известно време Калъчкъ избягваше погледа на Харват. Най - сетне се обърна към него и каза.
- Става дума за моя племенник.
- Имаш племенник? - повтори Скот.
- Единственият син на сестра ми. Въпреки че не ми допада прекалената му набожност, все пак ми е роднина и обещах….
- Озан, нямам никакво време, а още по-малко търпение. Независимо как ти се струва на теб самия, но ти изнудваш правителството ми и аз съм инструктиран да работя теб и да направя всичко по силите си, за да улесня размяната, така че стига сме го увъртали. Доколко голяма е опасността, за която говорим? Изплюй камъчето. Когато Калъчкъ погледна Харват, беше трудно да се разбере дали очите на възрастния човек са обрамчени от пот или от сълзи. - Племенникът ми е отвлечен.
- От кого?
Калъчкъ се поколеба.
- Имам известни подозрения, но не мога да съм сигурен в нищо.