Източването на сметката му достави нищожно удовлетворение. Беше убеден, че виновникът трябва да бъде съден за убийство. След официалното закриване на разследването Рейбърн изчезна. Но Харват никога не го забрави. Подозираше, че и американското правителство още го помни. Някъде в разузнавателната общност все още някой го държеше под око, но сега, когато сенатор Кармайкъл се опитваше да сложи главата на Харват на дръвника, Гари Лоудър бе дал ясно да се разбере, че не иска агентът му да установява каквито и да било контакти, включително и със собствения си шеф. Гари бе измислил заобиколен начин за връзка с Харват, но само при крайно неотложни обстоятелства. За момента агентът оперираше без мрежа и предвид текущата ситуация във Вашингтон, ако загинеше, никой нямаше да рискува да идентифицира останките му.
Това му оставаше само една възможност - да прояви творчество, като на първо място се снабди с необходимата разузнавателна информация.
След като имаше изрична забрана да се свързва с когото и да било от разузнаването, той реши, че ще трябва да излезе извън обичайния си кръг от познати. Отне му малко време, но скоро се сети кой би могъл да му помогне. Единственият въпрос беше дали Ник Кампос ще е в настроение да му окаже такава огромна услуга.
ГЛАВА 16
След като се раздели с Калъчкъ, Харват трябваше да позвъни до кипърския офис на Агенцията за борба с наркотиците, за да се свърже с Ник Кампос. Когато таксито го остави по-късно същата вечер до една открита таверна близо до пристанището Кирения, Кампос вече седеше на една маса край водата.
- Какъв шик - каза Харват, като издърпа пластмасовия стол и седна срещу събеседника си. Ниската дървена маса беше застлана с покривка на бели и червени квадрати. Картината бе допълнена от хартиени салфетки, мръсни прибори и един нащърбен ветроупорен фенер. - Ако не те познавах по-добре, Ник, щях да се закълна, че се опитваш да ме впечатлиш.
- Не се занасяй? - отвърна агентът на ДЕА, простирайки ръка към пристанището и рибарските лодки в ярки цветове. - Я виж каква гледка само.
- Страхотна е - съгласи се Харват, като се наведе и напъха купчина салфетки под единия крак на стола си, за да не се клати.
- Ако наистина исках да те впечатля, щяхме да вечеряме в някоя от скъпарските дупки нагоре по пътя. Щеше да ни струва двойно по-скъпо, но затова пък храната нямаше да е наполовина толкова добра.
- Май ще се наложи да ти повярвам - рече Харват.
Към масата им тръгна келнер с кофа лед и бутилка бяло вино в ръце.
- Позволих си да поръчам нещо за пиене.
- Виждам.
- Нали няма да ми се правиш на мачо, който пие само бира?
Харват се засмя и поклати отрицателно глава. Беше му забавно да слуша как Ник го дразни на тема мъжественост. Кампос приличаше на грамада от мускули, беше висок над метър и деветдесет, с посивяла коса, дебел мустак и лице, загрубяло и добило постоянен загар от живота на открито. Разведен, с две дъщери колежанки в Щатите, той обичаше да се шегува, че косата му е побеляла от жените, но Харват знаеше, че не е съвсем така. Ник и бившата му съпруга все още поддържаха добри взаимоотношения и той обожаваше дъщерите си повече от всичко на света. Успяваше да си докарва суров външен вид, но под него се криеше същинско плюшено мече.
- Добре - каза Кампос и с учтив жест отпрати келнера, след което наля и двете чаши догоре. - Местен специалитет. Отначало е малко тръпчиво, но се свиква. Наздраве.
Харват съжали, че не е проявил малодушието да си поръча бира, още в мига, в който виното удари вкусовите му рецептори.
- Пивко е - успя да изрече той между два пристъпа на кашлица.
- Размекнал си се сестро. Твърде много време прекарваш във Вашингтон и твърде малко в акция.
- Май никога не съм излизал от акция - отговори Харват, като отпи голяма глътка и този път успя да я спусне по хранопровода си, без да усети отново противния и вкус.
- Ха така! Ето го Скот Харват, когото познавам и обичам - похвали го широко ухиленият Кампос. - След това ще прехвърлим на твърда пиячка.
- Давай я - заяви Харват с усмивка.
Кампос дискретно нададе армейския възглас “Хуа” и отпи дълга глътка от местното вино.
Трудно беше да не харесаш този човек. Всъщност като се замислеше за опита си с други агенции, единствено служителите от Агенцията за борба с наркотиците, с които бе имал контакти, му допадаха без изключение. Макар че ДЕА споделяше от учебните бази с академията на ФБР в Куонтико, това бяха две коренно различни култури. Докато ФБР се фокусираше върху наемането на юристи и счетоводители, повечето агенти на ДЕА бяха бивши ченгета и бивши военни като Кампос. Нещо повече, те бяха изключителни стрелци и толкова добри в близкия бой, че обучаваха всички президентски екипажи на хеликоптерите на флота.