През целия следобед на някакво първично ниво я беше измъчвало усещането, че нещо не е наред, но тя се бе опитала да оправдае тревогата си с бурята. Сякаш нечии очи не се отделяха от нея. Но този мъж нямаше как да знае, че някой я преследва, без самият той да е правил същото.
- Кой сте вие?
- Това е без значение точно сега - отвърна Харват и ускори крачка.
- Ако не спрете веднага, ще се развикам. Чувате ли ме?
- Развикайте се и тогава и с двамата ни е свършено.
Алкът понечи да му покаже, че не се шегува, когато в гърба и се притисна нещо твърдо. Без дори да го види, та инстинктивно разбра какво е - оръжие.
- Защо го правите?
- Погледнете назад, до асансьора.
Алкът погледна през рамо.
- И какво?
- До него стои висок мъж. Виждате ли го? С тъмна коса. Тъмни очи.
- Да, защо?
- Изпратен е тук, за да ви убие - отговори Харват и отново избута Джилиън напред, продължавайки да маневрира с нея към вратата със зелен надпис.
Алкът тъкмо щеше да каже на мъжа, че е луд, и да му нареди да я пусне, когато чу изстрели и всички манекени около тях започнаха да експоладират.
- Залегнете! - изкрещя похитителят и, като я повали на земята. Върху тях се посипаха парчета фибростъкло в телесен цвят.
Щом жената се разкрещя, Харват преброи до три, претърколи се настрани от нея и се опря на едното си коляно, държейки в ръка компактния си пистолет “Берета Мини Купър”, 40-и калибър с 11 патронен пълнител, който бе получил при пристигането си в Лондон. Колкото и добър агент и приятел да беше Ник Кампос, дори и той не би могъл да уреди на Харват оръжие в чужда страна. По този начин Скот беше принуден, макар и с неохота, да се обади на Озан Калъчкъ и да го помоли за услуга, която турчинът му оказа с огромна радост.
Щом нападателят попадна в полезрението му, Харват откри стрелба.
Оръжието заподскача в ръката му и три гръмки изстрела отекнаха един след друг. В магазина цареше пълен хаос, купувачите крещяха и се спасяваха кой както може. С маниера на професионалист нападателят беше започнал да се прокрадва приведен между рафтовете с дрехи и витрините. Вече беше на по-малко от двайсет метра от тях и продължаваше да напредва бързо. Харват искаше да поднови стрелбата, но му пречеше множеството от хора.
- Трябва веднага да излезем оттук - каза той, когато отново се върна при Джилиън.
Тя искаше да каже нещо в отговор, но думите ѝ бяха заседнали в гърлото. Сърцето ѝ биеше така бясно в гърдите, че сякаш всеки момент щеше да експлодира.
- Виждате ли аварийния изход там отзад? - попита Харват, докато ѝ помагаше да се надигне и да приклекне.
Тя не можа да пророни и дума и Харват се досети, че е изпаднала в шок. Хвана брадичката ѝ, обърна я към изхода и повтори въпроса си.
Този път Джилиън кимна.
- Добре. Когато дам знак, искам да се затичате към онази врата с всички сили. Ще бъда зад вас и…
- Кой сте вие? - най-сетне промълви тя.
- Това не е важно - отвърна Харват. - Трябва да изчезваме оттук. Сега, като кажа ,,давай“, се втурваме към аварийния изход. Разбрахте ли ме?
Джилиън отново кимна с глава.
- Добре, пригответе се. Едно, две, три, давай! - изкрещя Харват, изтласка жената пред себе си и откри стрелба с широк радиус, та да прикрие и двамата, като внимаваше да не улучи някого от побягналите клиенти на магазина. Щом стигнаха до аварийния изход, агентът отвори вратата с ритник и издърпа Джилиън след себе си. Затичаха се по един от служебните коридори, докато не срещнаха аварийно стълбище и започнаха да се спускат по него, прескачайки по две стъпала наведнъж. Краката на Джилиън сякаш се движеха, независимо от нея, а волята ѝ беше напълно подчинена на силата на мъжа, когото следваше по петите.
Вместо да слязат по стълбите до приземния етаж и да се измъкнат от някой страничен изход, както тя си мислеше, те стигнаха до първия етаж и прекосиха магазина по цялата му дължина. Там Харват видя друга аварийна стълба, по която се спуснаха до приземния етаж, където я преведе през щанда за парфюми. Оттам се втурнаха към парадния вход, сливайки се с останалите изпаднали в паника купувачи.
Агентът светкавично огледа улицата през пелената от пороен дъжд и установи, че не само автобусите, но и таксита са претъпкани. Метрото беше алтернатива, но те нямаше как да се качат на тази спирка. Беше само въпрос на време Халид Аломари да разбере, че е бил надхитрен, и да обърне посоката на търсене. Трябваше да изчезнат от квартала възможно най-скоро.
Като стисна по-силно ръката на Джилиън Алкът, Харват я изведе от универсалния магазин и двамата тръгнаха по тротоара. Без своя надежден чадър “Бърбъри”, който бе изтървала някъде около щанда за бельо заедно с куфарчето си, Джилиън нямаше с какво да се предпази от дъжда. Вече беше измръзнала, измокрена и достатъчно уплашена. Опита се да измисли какво да каже - нещо, което би сложило край на цялото това безумие.