Ето пак издайническото потрепване.
- Доктор Алкът, всеки, работил по този проект, вече е мъртъв. Всеки, с изключение на Емир. И ако не искате същото да се случи и с него, ви препоръчвам да ми окажете съдействие.
Джилиън запази кратко мълчание, за да помисли какво изобщо би могла да разкрие. Този човек знаеше, че е била преследвана още от “Аби Колидж”, защото той самият беше вървял след нея. Това го правеше точно толкова подозрителен, колкото и другия мъж. Само защото се бе добрал първи до нея, не означаваше, че е от добрите. Какво доказателство имаше, че ѝ казва истината? Емир я беше предупредил да бъде изключително предпазлива по отношение на това с кого разговаря за проекта.
Джилиън светкавично реши да отговори на въпросите на Харват едва когато той отвърна на някои от нейните.
- Щом работите за американското правителство, защо не можем да отидем в полицията?
- Сложно е да се отговори.
- Мога да си представя - отвърна тя, окуражена както от въздействието на ирландското кафе, така и от присъствието на други хора многолюдната кръчма. - Времето ви за обяснения изтича.
Харват си наложи да запази самообладание и започна да подбира следващите си думи много внимателно.
- Мъжът, който стреля по вас в магазина…
- Който уж стреля по мен - вметна Джилиън.
- Как така уж? - каза Харват. - Какво според вас правеха онези манекени? Пръскаха се от гордост, че са намерили работа на щанда за бельо?
Джилиън погледна Харват право в лицето и заяви:
- Откъде да зная дали не е стрелял по вас? Може да съм се оказала на неподходящото място в неподходящото време.
Харват се изуми от желанието на тази жена да отрича всичко, което чуе.
- Повярвайте ми. Халид Аломари е пристигнал в Лондон, за да убие вас.
- Сериозно ли? И какво е чакал толкова време?
- В какъв смисъл?
- Казахте, че е тръгнал след мен още от работата ми. Защо? Защо е трябвало да ме преследва чак до „Харви Никълс“ и после да чака да изляза от кафенето? Защо не ме е убил пред училището или в метрото? Защо е протакал?
- Не зная - призна Харват. - Единственото, за което се сещам, е, че може би е искал нещо от вас.
- Като например?
- Вероятно информация. Като например доколко сте била запозната с работата на Емир и с кого още приятелят ви може да е говорил за нея.
- Предполагам, и вие искате да получите същата информация - отбеляза тя, гледайки го в очите. - Но това все още не обяснява защо е чакал.
- Нямам намерение да ви отговарям.
Харват разчете изражението на лицето и заяви:
- Сигурен съм, че живеете сама, но това е без значение. Аломари е безпощаден. Би убил всеки, който му попречи да се копа до желаната информация.
- Но аз не разполагам с такава.
Пак усети, че не е откровена, но този път отмина лъжата.
- Когато ме е видял в универсалния магазин, сигурно е решил, че щом не може сам да стигне до вас, няма допусне никой друг да ви доближи.
- Колко романтично - иронизира го Джилиън. - Откъде знаете толкова много за този човек Аломари?
- Доскоро го преследвах, за да го заловя.
- Защо тогава е още на свобода?
- Много е опитен. Изключително изкусен в бягствата. Повече от два месеца беше моят най-голям приоритет, но после това се промени.
- Защо? - поинтересува се Джилиън. - Какво се случи?
- Емир Токай - това се случи. Той и колегите му са култивирали болест, представляваща огромна заплаха за Запада.
Челюстта на Джилиън увисна. Направили са го.
- Как така медиите не са научили нищо за това?
Тя гледаше втренчено мъжа срещу себе си. У него имаше нещо, което ѝ убягваше. Разкъсваше се между желанието си да му се довери и порива да скочи и да си плюе на петите. Той можеше да се окаже един от най-смелите и уверени мъже, които бе срещала, но пък имаше и вероятност да е най-безумният и опасен човек. Или бе неудачна смесица от всички тези качества. Независимо от всичко, докато Джилиън не разбереше защо Харват отказва да се свържат с полицията, нямаше никакво намерение да отговори на въпросите му. След като пак отпи от кафето си, тя каза:
- Съжалявам, господин Харват, но намирам за крайно смущаващ факта, че още не сте ми обяснили защо ние, или по-точно вие, не желаете да се обърнем към полицията.
Погледът на Харват се плъзна покрай нея и се спря на малкия телевизор на бара, който току-що бе включен за вечерните новини. Медиите вече излъчваха извънредни репортажи за стрелбата в скъпия универсален магазин в Найтсбридж. Беше донякъде утешително да види нещо различно от видеоматериала на “Ал Джазира“, който напоследък беше водеща новина.