- Може би е искал да ви проследи до дома ви. Сама ли живеете?
- Нямам намерение да ви отговарям.
Харват разчете изражението на лицето и заяви:
- Сигурен съм, че живеете сама, но това е без значение. Аломари е безпощаден. Би убил всеки, който му попречи да се копа до желаната информация.
- Но аз не разполагам с такава.
Пак усети, че не е откровена, но този път отмина лъжата.
- Когато ме е видял в универсалния магазин, сигурно е решил, че щом не може сам да стигне до вас, няма допусне никой друг да ви доближи.
- Колко романтично - иронизира го Джилиън. - Откъде знаете толкова много за този човек Аломари?
- Доскоро го преследвах, за да го заловя.
- Защо тогава е още на свобода?
- Много е опитен. Изключително изкусен в бягствата. Повече от два месеца беше моят най-голям приоритет, но после това се промени.
- Защо? - поинтересува се Джилиън. - Какво се случи?
- Емир Токай - това се случи. Той и колегите му са култивирали болест, представляваща огромна заплаха за Запада.
Челюстта на Джилиън увисна. Направили са го.
- Как така медиите не са научили нищо за това?
Тя гледаше втренчено мъжа срещу себе си. У него имаше нещо, което ѝ убягваше. Разкъсваше се между желанието си да му се довери и порива да скочи и да си плюе на петите. Той можеше да се окаже един от най-смелите и уверени мъже, които бе срещала, но пък имаше и вероятност да е най-безумният и опасен човек. Или бе неудачна смесица от всички тези качества. Независимо от всичко, докато Джилиън не разбереше защо Харват отказва да се свържат с полицията, нямаше никакво намерение да отговори на въпросите му. След като пак отпи от кафето си, тя каза:
- Съжалявам, господин Харват, но намирам за крайно смущаващ факта, че още не сте ми обяснили защо ние, или по-точно вие, не желаете да се обърнем към полицията.
Погледът на Харват се плъзна покрай нея и се спря на малкия телевизор на бара, който току-що бе включен за вечерните новини. Медиите вече излъчваха извънредни репортажи за стрелбата в скъпия универсален магазин в Найтсбридж. Беше донякъде утешително да види нещо различно от видеоматериала на “Ал Джазира“, който напоследък беше водеща новина. Облекчението му обаче бе краткотрайно, тъй като кадрите от пазара Ал Карим последваха извънредното включване. Нямаше как да избяга от тях. Трябваше да вземе решение.
Беше рискувал с Ник Кампос, а сега му се налагаше да го направи и с Джилиън Алкът. Ако не й се довереше, не можеше да очаква, че тя ще му отвърне със същото.
- Обърнете се - каза той.
Джилиън очакваше да види на входа на кръчмата или полицията или убиеца от „Харви Никълс“ и ѝ отне няколко мига, преди да разбере, че Харват гледа към телевизора. Кадрите ѝ бяха до болка познати, но тя отново се загледа в побоя, който американският войник нанасяше на невъоръжения иракчанин. Всеки път, когато виждаше тези образи, ѝ ставаше все по-тягостно от предишния. Когато всичко свърши, тя се обърна и погледна Харват.
- Лоши дни за публичния имидж на Америка.
- И за моя също - допълни Харват.
- Защо? Чакайте малко. Да не би да искате да кажете, че това сте вие? Вие ли сте човекът, пребил невинния иракчанин?
- Далеч не беше невинен, повярвайте ми. Този човек беше получил тлъста сума, за да се престори на някой друг.
- На кого?
- На Халид Аломари - мъжът, който се опита да ви убие преди по-малко от половин час.
- Затова ли не можете да се обърнете към полицията?
Харват кимна.
- Отчасти. Точно сега е важно да не се набивам на очи.
Джилиън се взря в него и каза:
- В такъв случай може би не трябва да стреляте из универсалните магазини.
- Благодаря. Ще си го припомня следващия път, когато видя, че някой се готви да ползва тила на невинна гимназиална учителка като мишена.
Джилиън не обърна внимание на забележката му.
- Защо не се обърнете към американското посолство?
- В никакъв случай не мога да го направя.
- Защо не?
- Защото в Щатите са ми издали призовка. Политическите опоненти на президента искат да го свалят от власт. Смятат, че начинът да го изгонят от Овалния кабинет е да ме принудят да свидетелствам в открит процес за случилото се на пазара в Багдад.
- И защо не го направите? Щом не сте сторили нищо лошо, защо не изчистите името си?
- Защото инцидентът в Багдад е само върхът на айсберга. Това е повърхността. Независимо от развоя на събитията, те биха могли да бъдат изключително конфузни за президента.
- Той извършил ли е нещо, заради което да се срамува? - попита тя.
На Харват не му харесваше идеята да разговаря на деликатни политически теми с напълно непознат човек, затова отново подбра думите си.