- Бих казала, че умението да запратите полезен товар на двойно по-далечно разстояние от своите врагове представлява доста технологично напреднала система за стрелба, независимо за кое време говорим, не смятате ли?
Харват понечи да си отвори устата, но Джилиън не го остави за отговори:
- Ако ви кажа, че скитите са знаели как да разбъркат човешката кръв така, че да отделят от нея плазмата, която после използвали, за да направят своите отровни стрели още по-смъртоносни?
- Но как биологично оръжие отпреди повече от две хиляди години би могло все още да е жизнеспособно?
- Ще се изненадате колко дълъг е животът на древните смъртоносни отрови. Служители на музея „Виктория и Албърт“ съвсем на скоро открили, че върховете на няколко индийски стрели от колекцията им са покрити със смъртоносни вещества, които са запазели действието си до днес, повече от хилядолетие. Дори въпросната субстанция, за която говорим, да притежава известна летливост, стига да бъде съхранена в анаеробно вещество като меда например - нещо, което е било добре известно в древността - или пък затворена в контейнер, изработен от непропусклив материал като фаянс, злато или стъкло, тя може да запази смъртоносните си качества и да бъде опасна и в наши дни.
Ако Емир се беше занимавал с някакво древно биологично оръжие, вече ставаше болезнено ясно защо се е обърнал към Джилиън Алкът за помощ.
- Как тези отрови са се съхранили, всъщност не е от значение - продължи тя. - Същественото тук е, че по някаква причина историците твърде често подценяват умението на древните народи да манипулират природата. Те са по-склонни да вярват, че по време на битките си воините са се придържали към някакви високи морални принципи, но това просто не е вярно. Древният свят е бил пълен с ужасяващи предшественици на днешните сложни химически и биохимични оръжия - от огнепръскачките и възпламенителните устройства до отровните газове и радиоактивните бомби. И са правили всичко това без помощта на съвременната наука.
- Склонен съм да приема - отговори Харват, - че са боравели с химическо и биологическо оръжие, но какво общо има това с работата на Емир?
- Имате ли познания в областта на ислямската наука? - поинтересува се Джилиън.
- Ако имате предвид състоянието на науката в ислямските страни, не ми е известно много.
- Не говоря за това. В контекста на дейността на Емир Токай понятието “ислямска наука” се отнася до доста странен хибрид между съвременната наука и ислямския мистицизъм на мюсюлманските фундаменталисти.
При споменаването на мюсюлманските фундаменталисти Харват се наведе по-напред и се заслуша още по-съсредоточено. Тя бе заговорила на неговия език и най-сетне започваше да свързва нещата.
- Много от хората, свързани с работата на Емир в института, са ислямски учени - продължи Джилиън. - Те са убедени, че в неща като вируса Ебола, едрата шарка и атомната енергия се съдържат мощни невидими духове, наречени „джинове“.Смятат, че тези джинове могат да бъдат управлявани посредством тайни познания, които могат да бъдат почерпени от Корана. Запленени са от митовете за кутията на Пандора и демоните на чумата, които цар Соломон уж впрегнал, за да построи великия храм в Йерусалим, и които после зазидал в основите му.
- Всичко това звучи доста чудато - вметна Харват.
- Така е - съгласи се Джилиън. - Особено за западния ум, но може да се подложи на щателна проверка. Има много фундаменталисти, особено в Арабския свят, които са напълно обсебени от идеята да впрегнат мощта на древните биологични оръжия. Според тях, колкото по-старо е едно оръжие, толкова по-силен е джинът в него. Плашещото е, че са се вманиачили на тема древни оръжия и от десетилетия насам се впускат в експедиции в стил Индиана Джоунс.
- Ефектът Давид - констатира Харват.
- Именно - потвърди Джилиън. - Сценарий, според който един сравнително маловажен играч с достъп до необходимата технология е способен да нанесе тежки щети на много по-голям неприятел, който в нашия случай са враговете на радикалния ислям.
- Ако Емир и неговият екип не са разработели сами това нещо, как е възможно то да поразява само немюсюлмани? Преди две хиляди години още не е имало мюсюлмани.
- Не зная - отговори Джилиън. - За съжаление така и не вникнах достатъчно дълбоко в работата на Емир, за да разбера.
- Казахте, че има свидетелства отпреди повече от две хиляди години за биологично оръжие, подобно на това, за което говорим днес. Къде могат да бъдат намерени тези свидетелства?
- В книга наречена „Артхашастра“. Написана е в Индия през четвърти век преди новата ера и призовавала царете да загърбят съвестта си и свободно да прилагат чудовищни методи, за да си осигуряват победа срещу враговете. Освен това съдържа стотици рецепти за токсични оръжия, както и безброй указания за провеждане на безмилостни, нетрадиционни военни действия.