- Така ли сте помагали на Емир?
- Да, опирах се на познанията си по палеопатология - наука, занимаваща се с болестите в древността, за да му помогна да установи с какво си има работа.
- Върху това ли е смятал, че работи? Върху болест от древността?
- Имаше някои подозрения. До него бяха стигнали достатъчно слухове, че някои хора, свързани с института, са търсили древни биологични оръжия. Беше наясно, че има такава вероятност.
- А вие? - попита Харват. - Какво си мислехте вие?
- Дали съм мислила, че е възможно? Да, смятах, че има голяма вероятност. Всъщност в „Артхашастра“ имаме точно описание на този случай, когато мозъкът на жертвата се втечнява до черна слуз и излиза през ноздрите.
Харват бе заинтригуван, но зад всичко това усети едно „но“.
- Но?
- Но останалите симптоми, регистрирани в Асалаам - непоносимостта към светлина, вода и силни миризми, отвращението на пациента от собственото му отражение и тъй нататък - нищо от това не се вписва в картината.
- Дали екипът на Емир не е разработил някаква добавка?
Джилиън поклати отрицателно глава.
- От това, което зная, мога да съдя, че мистериозното оръжие е било открито и екипът на Емир е бил отговорен за пускането му в циркулация, а не за усъвършенстването или модифицирането му.
Този път Харват не се съгласи.
- Какво? - попита Джилиън.
- Трудно ми е да повярвам, че Емир не е знаел с какво си има работа.
- Според него самия, той и колегите му са били заблудени. Дали са им проби от оръжието, като са им казали, че това е разработка на Запада и че има голяма опасност да бъде използвано срещу мюсюлмани някъде по света. Не са имали представа, че е точно обратното. Емир Токай е порядъчен човек.
- Ако питате мен, това още не е доказано - отговори Харват.
- Между другото, какво са се надявали да получат в работата си с оръжието?
- Явно са търсели възможност за изкуствено заразяване с цел изграждане на резистентност. Екипът на Емир е трябвало да открие начин да защити мюсюлманите от оръжието
В ума на Харват проблесна мисъл.
- Тогава тази зараза не е била разработвана да убива немюсюлмани, а да покосява всеки, който не е ваксиниран срещу нея.
- Ваксинирането в строгия смисъл на думата може да не е същинският метод на действие - каза Джилиън, - но мислите в правилна посока.
- Какво още можете да ми кажете? Трябва да разбера повече особено за „Артхашастра“. Може би в книгата има отговор - формула или противоотрова, която можем да използваме.
- Това е много сложна книга.
Харват тъкмо щеше да възрази, че явно не е чак толкова сложна, щом група от побъркани учени фундаменталисти са открили начин да я дешифрират, когато телевизорът на бара отново прикова вниманието му. Няколко от редовните клиенти се бяха събрали пред екрана, за да изгледат последните новини около престрелката в „Харви Никълс“.
- Не мърдайте - каза той. - Връщам се веднага.
Той тихо се приближи, застана зад групата посетители в предната част на кръчмата и изгледа репортажа, в който се съобщаваше за трима загинали при инцидента в скъпия универсален магазин в Найтсбридж, като единия е бил лондонски полицай извън дежурство. После репортерът премина към видеоматериала от охранителните камери на магазина, които показваха стрелеца в действие. Сякаш историята от пазара Ал Карим отново се повтаряше. Цялото внимание беше фокусирано върху Харват, а Халид Аломари не се виждаше никакъв. Единственият плюс бе, че нито една от снимките не бе уловила напълно лицето на агента. Не че имаше значение, Според репортера, свидетелите вече работели с художниците в полицията върху скицирането на портрета на заподозрения и всички били уверени, че съвсем скоро ще разполагат с фоторобот. Това, което имаха обаче, бяха няколко снимки на жена, вероятно похитена от единия от стрелците. Харват изгледа поредицата от кадри, на които съвсем ясно се виждаше лицето на Джилиън.
Той бързо се върна на масата и седна така, че тя да не се вижда от предната част на заведението, след което попита:
- Как платихте сметката си в кафенето на „Харви Никълс“? В брой? С чек? С кредитна карта? Какво използвахте?
- Платих в брой - отвърна Джилиън. - Какво има?
- Добре. Това означава, че не разполагат с името ви. Поне за сега?
- Кой не разполага с името ми?
- Полицията. Току-що излъчиха снимки от охранителните камери на магазина. Явно не могат да преценят дали съм ви отвлякъл, или сте била моя доброволна съучастничка.