- Съучастничка в какво?
- В престрелката. Загинали са трима души. Един от тях е бил полицай извън дежурство.
Джилиън не знаеше какво да каже.
- Вие ли го застреляхте?
- Не, естествено.
- Откъде сте толкова сигурен?
- Защото - отвърна Харват - зная в кого се целех.
- В Халид Аломари.
- Именно.
- Това вече е прекалено - сряза го Джилиън. - Трябва да отидем в полицията. Веднага.
- Вече ви казах. Не мога да отида в полицията. Вие също. Няма време.
- Ако Аломари е бил в магазина, те ще разполагат и с негови снимки.
- Той е професионалист. И да разполагат с нещо, няма да е кой знае какво.
- Но все ще е нещо. Някакво начало. Може да ни помогнат да го открием.
- В този момент Халид Аломари е последното нещо, което ме тревожи. Трябва да стигна до истината за това как действа тази болест и как и къде Ал Кайда смята да я използва. Няма да успея без вашата помощ. Трябва да узная повече за това в какво е бил ангажиран Емир.
Джилиън съзнаваше, че трябва да направи нещо. Тя можеше да се окаже единствената надежда за Емир. Най накрая наруши мълчанието си:
- Не съм човекът, с когото трябва да говорите.
- Напротив. Вие сте човекът, с когото Емир е поддържал връзка извън института.
- Но не съм най-подходящата.
Харват впери поглед в нея.
- Ако смятате, че е разговарял с още някого, трябва да ми кажете. Всеки такъв човек може да е в голяма опасност в момента.
- Съмнявам се - възрази Джилиън. - Нищо не ги свързва с него. Емир дори не знаеше, че обсъждам работата му с други хора.
- Вие? С кого сте я обсъждали?
Джилиън не отговори веднага.
- Двама души, които знаят за тези неща много повече от мен.
- Други палеопатолози?
- Те бяха мои преподаватели в университета. Ванеса и Алън Уитком.
- Къде мога да ги открия? - поинтересува се Харват.
- В Дърам, на около пет часа северно оттук. Имате ли кола?
Харват поклати глава.
- Тогава май ще се наложи да поостанем заедно още известно време.
ГЛАВА 23
Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
Същият ден
- Какво искаш от мен? - натърти сенатор Кармайкъл, като пое кристалната чаша с кехлибарена течност от Чарлз Андерсън и я постави на масата пред себе си.
- Стига, Хелън - отвърна шефът на президентския кабинет. - Нали не мислиш, че съм те поканил тук на мила двупартийна дискусия, за да си бъбрим за бъдещето на американската демокрация с чаша бърбън в ръка.
- Не, но очаквах малко по-дружелюбно посрещане.
- Е, избрала си неподходящата седмица - отбеляза Андерсън, който седна на дивана срещу нея. - Изчерпахме запасите си от дружелюбие.
- Знаеш ли, Чък, много си се променил.
- Не, Хелън, ти си се променила. Толкова си се вкопчила в идеята си да станеш вицепрезидент, че си готова на всичко, за да постигнеш целта си.
- Както и всеки друг член на моята партия - отвърна Кармайкъл.
Андерсън отпи от бърбъна си и възрази:
- Не. Няма да си говорим за партийна политика, Хелън. И ти го знаеш. Ще говорим за теб и твоята бясна амбиция да стигнеш до президентския пост.
- Аз ли? Ами ти? Да не искаш да ми кажеш, че амбицията на твоето момче е по-малка от моята?
- Първо, в този кабинет го наричаме президент на Съединените щати….
- Не ми чети конско, Чък…
- И второ - продължи шефът на канцеларията, пристъпвайки към същината на въпроса, - много добре знаеш колко време му извивахме ръцете, за да го накараме да се кандидатира.
- Щом не иска да участва в изборите - възрази сенаторът, вдигайки питието си, - защо тогава го прави?
- Защото страната има нужда от него и което е по-важно, иска го.
- Тази страна не знае какво иска.
- Така ли? Виж, което и да е социологическо проучване, Хелън и ще се увериш, че хората са съвсем наясно. Америка иска Джек Рътлидж да изкара втори мандат и той ще получи точно това - още четири години.
- Не и ако Демократическата партия има какво да каже по въпроса.
Андерсън се наведе напред.
- Демократическата партия вече знае, че е изгубила. Тази сутрин имах среща тук с председателя на Националния ви комитет. Беше седнал точно на твоето място. Каза ми същото, което и аз на теб.
Кармайкъл беше сащисана.
- Ръсел Мърсър никога не би го признал.
- Да ти кажа, Хелън, Ръсел е мъдър човек. Много пъти ми се е искало да е наша страна. Но при настоящия рейтинг на президента нищо, освен някой огромен скандал, не би могло ви помогне да стопите разликата и да осигури на партията ви шанс да влезете в Овалния кабинет.
- Е - каза сенаторът със самодоволна усмивка и се отпусна на облегалката, повдигайки чаша към устните си, - по-добре внимавайте с разликата в рейтинга.