- Нямам представа за какво говориш и ще потвърдя същото под клетва пред твоята комисия.
- Чудесно - отвърна Кармайкъл и хвърли на бюрото му две призовки: едната носеше неговото име, а другата - това на президента. - Ще ви очаквам с нетърпение. Считайте, че съм ви връчила призовките.
ГЛАВА 24
Дърам, Англия
Семейство Уиткоум живееха в малка селска къща във викториански стил точно до студентския комплекс на университета Дърам. Пътуването отне повече от шест часа и макар Харват да беше изкушен да си открадне малко време за дрямка в колата, не можеше да рискува. И двамата трябваше да си отварят очите за полицейски патрули.
Когато Джилиън навлезе с миниатюрния си автомобил „Ем Джи” в настланата с дребен чакъл алея на семейство Уиткоум, Харват я огледа бегло на бледата светлина, хвърляна от прозорците на къщата. За пръв път имаше реална възможност да обърне внимание на това колко е привлекателна. Тъй като полицията щеше да търси жена със стегнат кок, той ѝ предложи да си разпусне косите. Това неимоверно много промени външния ѝ вид. Гъстите, червеникавокестеняви къдрици падаха немирно върху раменете ѝ, като значително смекчаваха чертите ѝ и подсилваха контраста между тъмнозелените очи и почти прозрачната бяла кожа. Сега Джилиън Алкът приличаше много по-малко на превзетата старомодна учителка, за каквато я бе взел Харват, когато излизаше от „Аби колидж“.
Щом стигнаха до покрития вход, Харват надникна през пердетата и забеляза, че въпреки късния час и двамата съпрузи бяха будни и ги очакваха. Джилиън почука и без да дочака отговор, влезе.
Ванеса Уиткоум, стилна около шейсетгодишна жена с платиненобяла коса до брадичката и дизайнерски очила, ги посрещна в коридора.
- Слава богу, че успяхте да дойдете. Добре ли си, мила? - попита тя. Джилиън и я прегърна силно. - Съобщението ти така ни разтревожи! После видяхме новините. Знаеш ли, че в Лондон е имало престрелка? Търсят жена, която би могла да ти е сестра близначка. Приликата е крайно необичайна.
- Не е необичайна - намеси се Алън Уиткоум, висок мъж с едро телосложение и посивяла коса, който изглеждаше с няколко години по-възрастен от жена си.
Той измери с поглед Харват и без да отделя очи от него, попита Джилиън:
- Нали ти си заснета от камерите? А това е мъжът, който беше с теб. Човекът с пистолета. Него търси полицията, нали?
- Алън - умолително започна Джилиън, която по време на пътуването най-сетне беше решила да се довери на Харват. - Изобщо не е каквото мислиш. Скот спаси живота ми.
Уиткоум не знаеше дали да ѝ вярва и по лицето му се изписа объркване.
- Сериозно говоря. Ако не беше той, нямаше да съм тук с вас сега. Всъщност нямаше да съм никъде. Трябва да ми повярвате.
Харват подаде ръка на Уиткоум.
Алън хвърли предпазлив поглед към протегнатата ръка, сякаш преценяваше колко лош късмет би могла да му предаде ако му я стисне, но сетне я пое.
- Вие двамата много сте загадъчни.
Харват се усмихна и отбеляза:
- Виждал съм и по-лошо.
- Защо ли имам усещането, че не преувеличавате?
- Усещането ти не те подвежда - отвърна Джилиън, която се обърна към Ванеса и добави. - Денят беше много дълъг. Може ли да влезем?
- Но, разбира се, мила, заповядайте - каза Ванеса и ги въведе в къщата, където всеки сантиметър от стените беше изцяло зает от книги. Дори в трапезарията, в която се настаниха, книжните рафтове стигаха до тавана.
Успокоен, че Харват не е довел Джилиън в къщата им срещу волята и Алън изчезна в кухнята и се върна минути по-късно с плато антипасто, бутилка вино и четири чаши.
- Не е кой знай какво, но реших, че може да сте гладни след дългото пътуване.
- Умирам от глад - отговори Харват. - Благодаря.
Докато се хранеха, Джилиън освети семейство Уиткоум относно инцидента в “Харви Никълс” и им обясни кой е Скот Харват и защо е поискал да се срещне с тях.
Домакините бяха силно разтревожени от новините за изчезването на Емир Токай, който също беше техен бивш студент. И все пак случката с него не ги изненада твърде много, тъй като от известно време хранеха резерви спрямо мнозина от хората, свързани с Ислямския институт за наука и технологии.
Когато с Джилиън привършиха вечерята, Харват тактично прехвърли разговора към причината за посещението им. Тъй като вечерта беше хладна, Ванеса предложи да се преместят в хола, където Алън запали малък огън в камината. Щом всички насядаха, госпожа Уиткоум премина по същество.