- Вярно е - съгласи се Харват. - Но как би могла една книга да притежава такава мощ, дори в онези времена?
Ванеса изчака Алън отново да напълни чашите с вино и едва тогава отговори:
- “Артхашастра” е било демонично и вдъхващо огромен страх съчинение. Скандалната му слава се е носела из половината свят, точно според замисъла на автора му. Само споменаването, че някой владетел го притежава, било достатъчно да накара армиите на нашествениците да се обърнат в бягство. Познанието, съдържащо се в „Артхашастра“, давало огромна власт, а всички знаем поговорката: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“
Харват кимна.
- Е имало много владетели и военачалници, които не са могли да устоят. Щом вкусвали от властта, която им предоставяла книгата, започвали да ламтят за още. Това породило кръвожадност. Много царе, които притежавали книгата, бързо изгубвали уважението си към човешкия живот, независимо дали той принадлежал на враговете им или дори на членове на собствените им семейства, заподозрени в заговори срещу официалната власт. Убивали безразборно. Но дори и най-кръвожадните сред тях все пак се ужасявали от някои рецепти в „Артхашастра“, с които не дръзвали да си играят. Една такава рецепта според мен играе някаква роля в нашия случай.
- Коя е тя? Каква е рецептата?
- Става дума за крайно смъртоносна отрова, за която единствените сведения в западните летописи идват от Александър Велики по време на похода му в Югоизточна Азия през Пакистан, предприет през четвърти век преди новата ера. Войските му се натъкнали на нещо невиждано до този момент - тъмноморава змия с много късо тяло и глава, бяла като мляко или сняг, според различните описания. Те наблюдавали змията и тя не показвала особено агресивно поведение, но когато все пак нападала, не използвала зъбите си, а бълвала отровата върху жертвата си.
- Бълвала? - повтори Харват.
Ванеса наклони глава настрана, сякаш за да каже: „Почакайте, има още“, и продължи:
- Щом отровата попаднела върху някой от крайниците, той започвал да се разлага и човек умирал много бързо, макар да се споменава за малък процент от жертви, които гаснели от бавна и мъчителна смърт в продължение на години, докато безпомощно гледали как телата им се разкапват от некрозата.
След това ярко описание на Харват му се отщя да консумира каквото и да било, затова остави чашата си и каза:
- Не виждам каква е връзката.
- Ще разберете - отговори Ванеса. - Видът змии, описан от Александър, бил съвършено непознат за науката чак до края на деветнадесети век. И палеопатолозите, и херпетолозите са убедени, че става дума за Azemiops feae – пепелянка, разпространена в Китай, Тибет, Миянмар и Виетнам. Съвременната наука все още знае много малко за това животно. Авторът на „Артхашастра“, от друга страна, е знаел доста. Книгата се позовавала на употребата на конкретната змийска при изготвянето на няколко смъртоносни оръжия.
Ванеса отпи от виното си и каза:
- Стигнахме до момента, в който според мен ще ви стане интересно. Извличането на отровата от тази змия било много сложен процес. Докато още била жива, я провесвали надолу с главата над голям съд, който да събере цялата капеща отрова.
- Господи - промълви Харват.
Алкът видя изражението на лицето му и попита:
- Какво има?
- Селото в Северен Ирак, Асалаам… Където смятаме, че терористите са изпробвали болестта…
- Какво за него?
- В една от сградите заразените хора били провесени от тавана, вероятно докато още са били живи.
- Изглежда, че току-що съвсем случайно научихте нещо ново и потенциално полезно - установи Ванеса.
- А именно?
- Може би си имаме работа с болест, която трябва да се развие “ин витро”.
- Имате предвид, че трябва да се развие в човешко тяло?
- Може би не всеки щам, но ако тази болест се е съхранила в продължение на повече от две хилядолетия, който и да стои зад нея, сигурно е искал, преди да я разпространи свободно, да увеличи нейната сила, като изложи човешката имунна система на въздействието ѝ, така че болестта да открие начин как да победи имунитета.
- Искате да кажете, че това нещо е способно да се учи? - изненада се Харват.
- Всички живи организми се учат. От това зависи тяхното оцеляване. Трябва да се адаптират и да надделяват. Онова, което не ни убива, ни прави по-силни.
Харват се замисли върху тази възможност, а госпожа Уиткоум продължи:
- Змийската отрова тече капка по капка и се събира на дъното на съда, втвърдява се и добива консистенцията на жълтеникава смолиста субстанция. Щом най-накрая пепелянката умре, под нея се поставя друг съд, който да събере воднистия серум, който се оттича от трупа на животното. В продължение на три дни секретът се желира и превръща в черно вещество. Тогава се получават две напълно различни отрови, умъртвяващи по два съвършено различни способа, нито един, от които не е приятен.