- Виждам съвсем очевидна връзка - каза Джилиън. - Който и да е носил този нагръдник, със сигурност е притежавал някакво оръжие, съдържащо отровата на Azemiops fеае.
- Съгласен съм с вас, че има връзка - отговори Харват. - Но откъде знаете, че притежателят на нагръдника е използвал оръжие, съдържащо нашата отрова?
Ванеса разбираше какво иска да каже Джилиън.
- Изображението на вълка и змиите от вида Azemiops fеае са част от тактиката за сплашване. Древните са вярвали много силно в силата на психологическата война. Знае се, че в битките някои от тях дори са носели знамена с изображението на вида отрова, която щели да използват срещу врага си.
- Значи, мислите, че нагръдниците са носели послание?
- Със сигурност - потвърди Ванеса. - И нека ви кажа защо. Запознат ли сте със скитите и техните стрелци?
- Джилиън ми спомена за тях.
Ванеса бързо нарисува една скица в тефтера си и я обърна към Харват.
- Скитските стрели били боядисвани така, че да изглеждат като змиите, от които била извличана отровата. Дори ако една такава стрела просто падне близо до вас, психологическото въздействие би било огромно. Трудно е за вярване от съвременна гледна точка, но тези методи всявали ужас у вражеските армии. Подобни тактики били прилагани стотици години преди времето на Ханибал. Логично е да се предположи, че и той е прибягвал до тях. Ханибал е бил изключително хитър воин. Използвал всяко възможно предимство, за да надвие врага.
- Приемам - отвърна Харват. - Всичките ви предположения напълно отговарят на характера на Ханибал. Но онова, което все още не разбирам, е това оръжие с невъобразима разрушила сила. Чел съм много за Картаген, но никога не съм се натъквал на нещо подобно.
- Както и много други наши съвременници. Вероятно защото всичко, което знаем за Картаген, е почерпено от римски източници. Когато го завладели, римляните извършили нещо, което нарекли „Картагенското решение“. Опустошили цялата страна, продали повечето от гражданите ѝ в робство, опожарили всичките ѝ библиотеки и най-накрая, като последен решителен удар, който трябвало да гарантира, че картагенците повече няма да бъдат заплаха за Рим, посипали всеки сантиметър от почвата със сол. По отношение на сведенията за Ханибал и Картаген, за най-надежден римски историк е сочен Полибий, следван от Ливий, който пък е роден сто и петдесет години след похода на Ханибал през Алпите. Онова, което не е известно на много хора, е, че е имало двама гърци, нещо като военни кореспонденти, в армията на картагенския генерал по време на похода към Рим. Единият се казвал Сосил и пишел биографията на военачалника, а другият Силен. Сосил постоянно вървял по петите на Ханибал, изучавайки всеки жест на генерала, докато Силен, който владеел няколко езика, прекарвал много време сред войниците.
- И един от тези древногръцки военни кореспонденти споменал за това оръжие с невъобразима разрушителна сила?
- Да, Силен. Споменал е и за герба на нагръдниците, носени от елитната гвардия.
- Къде да намерим това описание на Силен? Може да научим нещо повече от него.
- Точно там е проблемът - каза Ванеса. - Съвременната цивилизация не го е виждала. Твърди се, че оригиналът е бил изгубен, когато водените от Халиф Омир I мюсюлмански войски са плячкосали Александрийската библиотека през 640 година след новата ера.
- Известно ли е от кога този нагръдник е у доктор Дейвидсън?
- В имейла ѝ не пише, но тя не споменава, че го е получила от нов клиент, което ме кара да мисля, че е съвсем отскоро.
Харват помълча известно време, докато обмисляше какъв трябва да е следващия им ход.
- За какво мислиш - попита Джилиън.
- Трябва да разгледаме този нагръдник.
- Нима очакваш да разбереш нещо, което е убягнало на един изтъкнат експерт?
Харват се върна към ниската маса и започна да събира бележките си.
- Може ли да ги взема? - попита той Ванеса, посочвайки един справочник и купчина разпечатани документи.
- Разбира се - отвърна тя.