Покрай вътрешната стена бяха наредени работни плотове с микроскопи, лупи и множество други инструменти. Под прозорците имаше малка редица книжни рафтове. Центърът на стаята беше зает от огромна работна маса, поне два метра широка и двойно по-дълга. Половината от нея беше покрита с бели листа, върху които бяха сложени артефактите, изследвани от доктор Дейвидсън, в това число и нагръдниците.
Дейвидсън се ръкува и с двамата и затвори вратата след тях.
- Извинете за теснотията. Толкова място успяха да ми осигурят за това кратко време.
През затворените прозорци от улицата все още долиташе воят на профучаващите веспи и грохотът на дизеловите камиони за доставки. Харват дочу и приглушената мелодия на песен, която му се стори позната. Тя сякаш идваше от вътрешността на самото помещение. Известно време той се вслушва напрегнато, докато не се сети коя е. Беше фънк класиката от седемдесетте „Любов на въртележка“ на „Охайо Плейърс“. Ако доктор Дейвидсън държеше стереоуредба на някое скришно място, трябваше да ѝ се признае, че имаше добър вкус.
- Извинете и за този шум - добави Дейвидсън. - Собственикът на съседния магазин е дал под наем апартамента на горния етаж на млад диджей, който е вкъщи по цял ден, а после цяла нощ го няма. През половината от времето ми се налага да си нося работата вкъщи, за да избягам от глъчката.
Дейвидсън отиде до дъното на кабинета, удари силно с юмрук по стената и извика на френски на съседа си да намали музиката. Заповедта, изглежда, имаше ефект, защото след секунди вече се чуваше едва-едва.
На Харват не му хареса особено, че доктор Дейвидсън определя музиката на „Охайо Плейърс“ като шум.
- Съжалявам, че не можах да ви дам повече информация по телефона - продължи Дейвидсън, като се запъти към компютъра си и извади някаква кутия от едно чекмедже. - Но както ви споменах, днес следобед очаквах няколко ключови резултата от тестове. Предметите са у нас от седмица.
- Няма нищо - отвърна Джилиън. - Имате ли вече резултатите от тестовете?
- Да, току-що ги получих.
- Какво ще ни кажете? - попита Харват, като вдигна огромния боен чук от масата и го прехвърли от едната си ръка в другата, за да прецени тежестта му.
- Ще ви кажа - Сопна се Дейвидсън, която донесе кутия с бели памучни ръкавици и подаде един чифт на Харват, - че предпочитам да не пипате артефактите без мое позволение, но дори и да ви го дам, трябва да бъдете задължително с ръкавици. Тези предмети са много стари и трябва да се отнасяме към тях изключително грижливо.
- Разбира се - съгласи се Харват. Остави чука на мястото му и си сложи ръкавиците. - Извинете.
Гневът на Дейвидсън се поуталожи.
- Предполагам, че не сте повредили нищо. От всичко, което бихте могъл да изберете, вие се спряхте на най-здравата реликва. Невероятен предмет. Според нашите изследвания главата на чука е била изкована от метали, добити в Северна Африка, а дръжката му, колкото и невероятно да звучи, е издялана от индийски тик - най-твърдата дървесина, позната на човечеството.
- Защо да е невероятно?
- Защото отнесохме този предмет към трети век преди новата ера, а се смята, че Гърция е била единствената пресечна точка на тези две цивилизации. Няма данни, че Индия и Северна Африка са поддържали преки търговски отношения.
- Дали древните гърци са търгували със северноафрикански метали или индийски тик? - попита Джилиън.
- Не мога да твърдя, че съм експерт в която и да било от двете култури - отвърна Дейвидсън. - Това е извън моята компетенция. Познанията ми са в областта на средновековните оръжия, но предполагам, че всичко е възможно. Колкото е оцеляло от древния свят до наши дни, толкова е и изгубено.
Джилиън кимна в знак на съгласие, а Харват тръгна покрай масата и се поинтересува:
- Вашето изследване върху всички тези предмети ли е?
- Да. Според нашия клиент всичките са били открити в едно находище.
- И къде именно?
- Не знаем - отговори Дейвидсън.
- Така ли? - каза Харват с известен скиптизъм. - И защо?
- Клиентът не иска да разкрие тази информация.
- Това със сигурност не ви улеснява - каза Джилиън подкупващо.
- Никак даже - отвърна Дейвидсън. - Всъщност това много ни затруднява. Но в някои случаи подобни предмети са били в семействата на клиентите ни от поколения и има вероятност те просто да не знаят какъв е действителният им произход.
,,А има и голяма вероятност доста от артефактите, които донасят, да са свързани с престъпния свят и техните собственици да дават възможно най-малка информация, за да не попаднат в полезрението на властите”, помисли си Харват. Беше проучил престижната британска аукционна къща, преди да пристигне в Париж, на един обществен интернет - терминал на летище Нюкасъл. Оказа се, че през годините “Сотбис” са били замесени в многобройни скандали, свързани с продажбата на крадени предмети, така че изобщо не бяха наивници. Аукционната къща обаче си беше изградила репутация, че гарантира анонимността на клиентите си на всяка цена. Нямаше да му е приятно, но ако се наложеше, щеше да притисне Моли Дейвидсън. За момента обаче той искаше да узнае повече за нейните проучвания и какво беше успяла да открие.