- В имейла ви доктор Уиткоум споменавате, че според вас нагръдниците са произведени в Картаген към трети век преди новата ера. Защо смятате така?
- Материалите, използвани за изработка на нагръдниците, могат да бъдат отнесени към този период - отвърна Дейвидсън. - Освен това и другите артефакти, открити заедно с тях, ме карат да мисля в тази посока.
- В смисъл?
- Има монети от Иберийския полуостров, глави на копия от древен Египет, глави на стрели от Галия, та дори и стреме на нумидийски конник. Истински миш - маш. Ако съдя по оръжията и снаряжението, хипотезата ми е, че тази сбирка е принадлежала или на военно подразделение, което е пътувало надлъж и нашир по древния свят, в района на Средиземноморието, или….
- …е дошла от армия, съставена предимно от наемници от Средиземноморието и околните територии - довърши Харват. - Като армията на Ханибал.
ГЛАВА 28
- Не знаех, че войниците на Ханибал са били наемни - учуди се Джилиън.
- Според една от статиите, които Ванеса ми предостави, мнозинството от картагенците са били търговци - обясни Харват. - Не е имало нужда да поддържат голяма армия в готовност, щом като са можели да наемат най-добрите при необходимост.
- Което би могло да обясни присъствието на нумидийския конник - добави Дейвидсън. - Те са били считани за едни от най-добрите ездачи на своето време.
- Обикновено всяко семейство в Картаген - продължи Харват - е посвещавало поне един от синовете си на пожизнена военна кариера. Подобно на Ханибал, тези мъже са били изключително добре подготвени. Именно те са предвождали армията от наемници на Картаген.
Доктор Дейвидсън видя, че Харват се приближава до нагръдниците.
- А какво можете да ни кажете за тези предмети? - попита той.
- Не колкото би ви се искало - отвърна Дейвидсън. - Надявах се да ми помогнете точно за тях. Според това, което ми каза моят съпруг, колегата ви от университета Дърам смята, че змиите са изображения на усойницата Azemiops feae?
- Имат много прилики с нея - отговори Харват, - но както и вие самата, и ние в известна степен търсим отговорите слепешката. Какво друго можете да ни кажете?
Дейвидсън извади от джоба си чифт бели памучни ръкавици и ги нахлузи на ръцете си, преди да поеме снаряжението.
- Всеки от нагръдниците е образец на изключително майсторство, особено за трети век преди новата ера. Древните гърци са били едни от най-умелите оръжейници през този период, но това надминава което и да е от техните изделия. На базата на металургичните изследвания установихме, че металът е добит някъде в Северна Африка.
- Точно както и бойният чук - вметна Харват.
Дейвидсън кимна.
- А пурпурните камъни, използвани за телата на змиите? Те какви са?
- Аметисти - обясни Дейвидсън.
- Интересно - каза Джилиън. - Има ли някаква конкретна причина за избора на аметиста?
- И аз размишлявах върху това и направих някои проучвания. Като повечето камъни аметистите имат дълга митологична история. Да Винчи е бил убеден, че те притежават изключителни сили, сред които и способността да разсейват лошите мисли и да стимулират интелигентността.
- Но тук става дума за период, предхождащ с много столетия на Да Винчи - намеси се Харват.
- Така е - съгласи се Дейвидсън. - Точно затова потърсих най-ранния източник на сведения за аметистите като камъни със специални сили. Все пак за древните армии не е било необичайно да използват талисмани, които да им дават някакво преимущество на бойното поле.
Джилиън нетърпеливо подкани жената да продължи разказа си.
- Очевидно сте открили някаква връзка?
- В известен смисъл. Според древногръцката митология богът на виното Дионисий е бил оскърбен от един смъртен и се е заклел, че ще си отмъсти на следващия, когото срещне по пътя си. Това била красива млада девойка на име Аметист, която отивала да отдаде почитта си на богинята на лова Артемида. Дионисий призовал няколко тигъра и ги пуснал срещу момичето, но за да предпази Аметист от ноктите на хищниците, Артемида я превърнала в чист кристал. Щом зърнал прекрасната кристална фигура, Дионисий съжалил за стореното и заплакал с винени сълзи, които я обагрили в тъмен нюанс на виолетовото. Оттогава се смята, че аметистът притежава силни защитни свойства. Очевидно, както разказва самият мит, камъкът може да те предпази дори от гнева на боговете.