- Или да се скрият от нещо.
Билингс не го беше грижа за какво са одеялата.
- Смъкнете ги - заповяда той. - Да пуснем малко светлина.
Стоукс и Купър пристъпиха към прозорците и започнаха да смъкват одеялата. В стаята нахлу светлина. В този момент Шлезингър погледна нагоре и промълви със задавен глас:
- Мамка му!
Всички заедно вдигнаха очи, за да видят какво е видял. На тавана бяха провесени поне петнайсет разлагащи се трупа.
Купър, най-едрият и най-смел член на отряда, се отдръпна ужасено. Стоукс се прекръсти, а Родригес и Шлезингър инстинктивно вдигнаха оръжията си и ги насочиха напред - назад във въздуха, готови за стрелба.
- Дявол да го вземе, какво е това, лейтенант? - пророни умолително Шлезингър, а в гласа му се долавяше страх.
Билингс нямаше представа. Труповете бяха вързани успоредно на тавана. До този момент дебелите дървени подпори ги бяха скривали от погледите на влезлите в помещението войници. Той понечи да каже нещо, когато по радиостанцията се разнесе пращене, а после и гласът на Русо.
- „Алфа Едно“. Тук „Браво Едно“. Чувате ли ме? Край.
Билингс, чиито очи все още бяха втренчени в страховита гледка над главата му, натисна бутона за предаване и отвърна:
- Тук „Алфа Едно“. Чувам те, Джими. Какво откри?
- Намерихме един човек, лейтенант. Явно е един от старейшините на селото. Изглежда така, сякаш не е ял от седмица, но е жив.
- Къде го намерихте?
- Криеше се зад една от къщите, които претърсихме. Момчетата мислят, че е тършувал за храна.
- Знае ли какво се е случило с останалите селяни?
- Казва, че всички оцелели се крият в джамията. Запътили сме се натам.
- Чакай малко! Оцелели? - повтори Билингс. - Оцелели от какво? И как така се крият в джамията? От какво се крият?
- Точно това се опитвам да проумея. Старецът не спира да повтаря една и съща дума на арабски, която не разбирам.
Билингс даде знак на Родригес и после отново се обади по радиостанцията:
- Каква е думата? Може Родригес да я знае.
Последва пауза, в която Русо приканваше стареца да говори директно по микрофона. И тогава от другата страна долетя напрегнат, дрезгав глас, който звучеше като скърцащи, отдавна несмазани панти:
- Алгул! Алгул! Алгул!
- Чухте ли? - попита Русо, когато старецът се отдръпна от радиостанцията му.
Билингс погледна към Родригес и забеляза как и без това мъртвешки бледото лице на войника постепенно започва да губи всякакъв цвят. Всички бяха покъртени от гледката на привързаните към тавана трупове, но не биваше да губят самообладание.
- Играли ли сте на „Ексбокс“, лейтенант? - промълви Родригес, без да отлепя очи от гротескните фигури, надвиснали над него.
- Не - отговори Билингс, който не разбираше каква е връзката между някаква видеоигра и ситуацията, в която бяха по-паднали.
- „Алгул” е първата дума на арабски, която научих, докато играех на една игра на „Ексбокс“, наречена „Призрачна сила“.
Нетърпелив да чуе отговора, лейтенантът попита припряно:
- И какво означава това, мамка му?
- В свободен превод означава „конска пиявица“ или „кръвосмучещ джин“, но обикновено с това име се свързва женски демон, който живее на гробището и се храни с мъртви бебета. Когато бебетата свършат, се прехвърля върху живите селяни и продължава да се храни, докато не остане жив човек. Чувал съм, че „алгул“ е производна на друга арабска дума, която означава „зомби“ или „хранещ се с жени и деца“. Както и да го наречем, „алгул“ на арабски значи вампир.
Билингс тъкмо се канеше да каже на Майк Родригес, че това са пълни глупости, когато устата на един от привързаните към тавана трупове се отвори и от нея върху войниците се посипа кървава пяна.
ГЛАВА 4
Покрайнините на Багдад
Две седмици по-късно
Отначало Скот Харват не можеше да разбере дали е прострелян или не. След ослепителната бяла светлина зрението му бе замъглено и той чуваше единствено оглушителния пулс на кръвта си, която с мълниеносна скорост нахлуваше и се отдръпваше от тъпанчетата на ушите му. Изобщо не беше допускал, че Халид Аломари носи трети пистолет под робата си. Нож, бръснач, може би дори граната, но не и субкомпактен пистолет. Поредното доказателство за отчаяното му безстрашие.
Някъде отвъд трясъка в ушите си Харват чуваше глас своя шеф, Гари Лоулър, който го увещаваше да изчака да не тръгва без подкрепление, но той твърде много се бе приближил до Аломари, за да го изпусне отново.
Дубай, Аман, Дамаск… терористът винаги го изпреварваше с една, ако не и с две крачки. През последните два месеца, Скот се опитваше да навакса забавянето и да залови човека, сочен от западното разузнаване като предполагаем наследник на Осама бен Ладен. Някои от най-лекомислените анализатори и оперативни агенти в щаба на ЦРУ в Лангли, както и колеги на Харват от Службата за международна разузнавателна помощ (СМРП) към Департамента за вътрешна сигурност бяха лепнали на Аломари прозвището „Осама Джуниър“, или „О Джей” за по-кратко.