- Как смеете? - сопна се Дейвидсън. - Няма доказателства, че ”Сотбис” някога са участвали в каквото и да било нелегална дейност.
- Доктор Дейвидсън, когато всичко се разчуе, не само аз, а и обществото няма да се интересува от тези твърдения. Гарантирам ви, че това ще е краят на “Сотбис”. Крадена картина, фалшифициран дневник - в днешно време това не е нищо в сравнение с подпомагането на тероризма.
Това беше нечувано. Дейвидсън не можеше да повярва на ушите си.
- Тероризъм? Значи пак печелят днес терористите - чрез незаконен трафик на антики на възраст повече от две хиляди години? Това е несериозно! - изсмя се тя.
- Напротив, дяволски сериозно е - отговори Харват.
- Не мисля. Иначе нямаше да се обърнете към мен. Щяхте да отидете при някой по-вишестоящ, с повече власт.
- Вие сте тази, която изследва предметите.
- Господин Герин, губите не само вашето време, но и моето. Вървете си.
Харват беше на път да изгуби търпение, но Джилиън му даде знак да отстъпи. Клатейки раздразнено глава, той се оттегли в другия край на стаята, където слабата музика се процеждаше през стената.
- Доктор Дейвидсън - поде Джилиън. - Уверявам ви, че нещата са много сериозни. Трябва да разберем къде са намерени тези артефакти и от кого. За да отговоря на вашия предишен въпрос, мога да кажа, че сме убедени, че имат отношение към голямо международно престъпление.
- Значи сте ме излъгали. Въобще не сте палеопаталог - каза накрая Дейвидсън. - Каква сте тогава? Агент на Интерпол?
- Доктор Дейвидсън, не съм ви лъгала. Действително съм палеопаталог, но случаят е много заплетен. Моля ви, имаме нужда от помощта ви. Трябва да ни кажете кой ви е изпратил тези антики.
- Нека ви извадя от заблуждение още сега - отговори гневно Дейвидсън, ставайки от бюрото си. - Нямам намерение да ви казвам каквото и да било, освен ако не ми представите официална съдебна заповед. “Сотбис” се придържат строго към политика на неразкриване на имената или друга лична информация на клиентите си. Ако имате основание да вярвате, че тези предмети и лицето, респективно лицата, които са ни ги доставили, са замесени в някаква престъпна дейност, тогава ви препоръчвам да разговаряте с местен магистрат. Докато компанията ни не получи съответната съдебна заповед по надежден ред, няма да разгласяваме нищо.
- Искате да заведем дело? И то в рамките на френската съдебна система? Знаете ли колко време ще отнеме това? - настояваше Джилиън.
- Това не е мой проблем.
- Доктор Дейвидсън, умолявам ви…
- Какво прави той, по дяволите? - възмути се Дейвидсън.
- Отстранявам бюрократичните пречки - заяви Харват, който отново застана до масата и започна да тършува из купчина папки. - Нямаме време да чакаме френското или което и да било друго правосъдие. Тази информация ни е нужна сега.
- Ще повикам охраната - Дейвидсън се присегна към телефона си.
- Спри я! - нареди Харват на Джилиън.
Тя не можеше да повярва, че нещата се влошиха толкова бързо.
- Нека всички се успокоим.
Харват нямаше намерение да се успокоява. В света на Дейвидсън и Алкът хората можеха да си позволят да се отпуснат и да не бързат за никъде, както предполагаше тяхната наука. В света на Харват беше различно - или ти определяш темпото, или някой го определя вместо теб. Твърде много хора зависеха от него и той трябваше да се добере до истината възможно най-скоро. Джилиън беше проиграла шанса си. Сега щяха да действат по неговия начин.
Харват захвърли папките, които разглеждаше, заобиколи масата и стигна до Дейвидсън точно когато тя заговори по телефона. Той изтръгна кабела от стената и каза:
- Винаги се старая да бъда учтив, докато не бъда принуден да зарежа любезностите. Познай кой момент настъпи току-що.
Дейвидсън го измери с хладен поглед.
- Какво точно искате?
- Знаете какво искам - отвърна Харват и навлезе в личното ѝ пространство с цел ла подсили с ефекта на заплахата. Той не обичаше да играе твърдо с жени, но тя не му оставаше голям избор. - Искам цялата налична информация за онези, който ви е изпратил тези предмети, и то веднага.
Дейвидсън посочи разпилените по пода папки.
- В една от папките е - излъга тя.
Лъжата и беше придружена от неловко пристъпване от единия крак на другия Тя не се опитваше да избяга, а да скрие нещо от погледа на Харват. Но какво? И тогава Харват се досети - компютъра ѝ.