- Явно нямате намерение да ме улесните.
Дейвидсън го изгледа свирепо.
- Добре, както искате - каза Харват и издърпа стола зад бюрото ѝ. - Седнете.
Жената отказа и той беше принуден да прибегне до физическо насърчение. Това я уплаши повече от всичко друго и тя незабавно се отпусна на стола прел компютъра си. Харват продължи да държи ръката и над лакътя, за да предотврати евентуална съпротива. За жалост обаче не подозираше, че истинската съпротива ще го връхлети през вратата като тир.
Преди да накара Дейвидсън да отвори някой от компютърните си файлове, вратата на кабинета се отвори с трясък и едно мощно, облечено в черна униформа тяло се понесе към него през бюрото. Харват пусна рамото на Дейвидсън точно навреме, за да защити с ръце лицето си. Охранителят се стовари върху му и го повали назад. Главата на Харват се удари в твърдото дюшаме и преди да се разсеят затанцувалите пред очите му снежинки, униформеният започна да го удря. Независимо от все още замъгления му поглед, инстинктите на агента се задействаха веднага.
С две бързи движения той надви нападателя си, възседна го и хвана главата и шията му в ,,ключ”. Имаше само един проблем - беше забравил, че човекът си има партньор.
Преди да успее да освободи едната си ръка, а за да отбие удара, вторият охранител вече беше стоварил силен ритник в ребрата му. За частица от секундата Харват си помисли, че ще издържи на удара, но въздухът излезе от дробовете му. Той охлаби хватката, в която държеше първия нападател, и тялото му се сгърчи на пода, гладно за кислород. Някъде в далечината му се стори, че чува писъците на Джилиън, когато близо до ухото му някой зареди картечен пистолет МР5 и дулото се притисна до слепоочието му.
ГЛАВА 29
„Кепитъл Грил“
Вашингтон, окръг Колумбия
Хелън Ремингтън Кармайкъл си проправи път през претъпканата бирария и завари председателя на Националния комитет на Демократичната партия Ръсел Мърсър седнал на обичайната маса зад огромен бифтек и още по-голяма чаша пино ноар от винарната „Арчърм Съмит“.
- Хелън - поздрави я мъжът. Той надигна едрото си тяло, за да посрещне неочакваната си гостенка. - Много се радвам да те видя.
- Спести си любезностите, Ръс. Опитвам се да се свържа с теб от два дни.
- Бях малко зает.
- Виждам - подметна Кармайкъл, оглеждайки трите привлекателни млади жени, седнали на масата му. - Нека позная. Допитваш се до общественото мнение?
Мърсър подуши опасността от скандал. Последното, което му трябваше сега, бяха свидетели.
- Сметката ми на бара би трябвало да е още открита - каза той, като стана и учтиво отпрати жените от сепарето си. - Ще извикам като свършим.
Когато момичетата се отдалечиха с походката на модели, Кармайкъл се настани на масата и щракна с пръсти към най-близкия сервитьор.
- Леденостудено мартини „Кетъл Уан“, много мръсно, с много маслини. Когато сервитьорът се изгуби от поглед, тя съсредоточи целия си тъмен гняв върху Мърсър. - Като гледам събеседничките ти, явно им се плаща на час , така че ще бъда кратка.
- Няма да удостоя с отговор тази забележка - отвърна председателят на Националния комитет на Демократическата партия.
- Тогава да видим какво ще удостоиш с отговор. Чух, че си имал много откровена среща в Белия дом с Чък Андерсън.
- Така е.
- И си му казал, че демократите няма да ме включат в листата си.
- Точно това му казах.
- Как смееш! - изсъска тя.
Мърсър се наведе над масата и закова очи в нейните.
- Слушай ме внимателно, Хелън. Поведението ти на мъжемелачка може и да е очаровало гласоподавателите в Пенсилвания, но сега си във висшата лига, където играем по други правила. Ако искаш партията да издигне кандидатурата ти, трябва да я заслужиш. Не можеш просто да цъфнеш наперена на масата ми, да обиждаш гостите ми и да настояваш да ти поднеса номинацията на тепсия.
Кармайкъл се възмути.
- Партията не е под твоя контрол, Ръс. Необходим ни е силен кандидат за вицепрезидент, а няма по-силна кандидатура от моята.
- Така ли мислиш? - парира я Мърсър. - А според мен сенатор Коуда от щата Мейн би се представил доста добре на изборите.
- А ако негодниците имаха криле, целият проклет град щеше да е летище - тросна се тя, като извъртя очи нагоре. - Виж, Коуда може и да е добър, но аз съм по-добра и ти го знаеш, по дяволите.
- Е, и? Не си го заслужила.
- Не съм го заслужила ли? Как смееш да твърдиш, че не съм го заслужила? Съдрах се от работа заради партията!
- Усилията ти не са останали незабелязани.
- Тогава как можеш да твърдиш, че не съм заслужила да бъда в листата?
- Не си се потрудила достатъчно - отговори Мърсър, като протегна напред едната си ръка и я потупа с дланта на другата. - На никого не му пука какво си направила за щата Пенсилвания. Ако не беше мъжът ти, нямаше изобщо да стигнеш дотук. Да не говорим за скапания ти публичен имидж. Половината от американските гласоподаватели - по дяволите, дори половината от твоят електорат - те мислят за бясна лесбийка-мъжкарана, а другата половина смятат, че единствената причина да заемаш сенаторския пост е, че чрез него подпомагаш бизнеса на съпруга си. Това не печели поддръжници, не и там, където са ни най-нужни.