Кармайкъл изчака сервитьорът да остави мартинито ѝ и да се оттегли и едва тогава отговори:
- От известно време насам сътрудниците ми ме убеждават да поработя върху публичния си имидж и, признавам, до момента не съм предприела никакви мерки, но мога да се променя. Дори ще наема външни консултанти, ако трябва. Ще направя всичко необходимо. Искаш да посмекча подхода си? Готово. Само не ме зачерквай от списъка с кандидати за изборната листа.
Тази жена беше невероятна. Абсолютен хамелеон. В един момент се държеше като абсолютна кучка, а в следващия като героиня от Дикенсов роман: „Моля ви, сър, може ли още малко?” Мърсън обаче не беше вчерашен. Политическата амбиция се проявяваше във всякакви форми. Щом Хелън Кармайкъл искаше толкова много да издигнат кандидатурата ѝ, щеше да се наложи да се потруди за това и Мърсър знаеше точно как да я накара. Независимо дали щяха да я включат в листата или не, ако Националният комитет на демократите успееше да я държи в бойна форма, сенатор Кармайкъл можеше да обстрелва кораба на републиканците така яростно, че щабът на президента Рътлидж да не успява да изтребва водата.
Мърсър се настани удобно в сепарето, взе чашата си с вино и каза:
- Може да измислим нещо. Кажи ми какво става с твоите изслушвания?
ГЛАВА 30
Хотел „Гар дю Норд”
Париж
- Разкажи ми повече за Ханибал и увлечението му по биологичните оръжия - каза Харват, докато си разкопчаваше ризата. Джилиън взе кофата с лед от минибара, изпразни съдържанието ѝ в найлонов плик и му го подаде.
- Всичко по реда си - отговори тя. - Нека видя ребрата ти.
Харват дръпна ризата си, за да открие синината с големината на бейзболна топка, която се беше образувала от лявата страна на гръдния му кош.
- Усещаш ли болка като от счупване? - попита тя, като посегна към натъртеното място.
- Чакай малко - хвана ръката и Харват. Ти си доктор по палеопаталогия, а не по медицина.
- За твое сведение навремето карах линейка, за да си платя таксата за следването, и съм работила като медицинска сестра по време на няколко археологически експедиции през летните ваканции.
- Виж ти, какъв късмет - каза Харват, когато пръстите на Джилиън се плъзнаха по кожата му. - Има ли живи сред пациентите ти?
- Много смешно - отвърна Джилиън и натисна една видимо болезнена част от синината. - Това място изглежда чувствително.
Харват мъчително си пое въздух, а тя продължи:
- Знаеш ли, всичко това можеше да се избегне, ако не беше загубил контрол.
- Това ли стана според теб? Загубих контрол?
- И преди съм го виждала - каза тя, проверявайки за счупени кости. - Типична мъжка реакция. Ти си като чук - проблемите, които срещаш в живота си, не са нищо повече от пирони.
- Тогава си го набий в главата, госпожо, не ми трябва помощта ви - каза Харват, като стана от леглото и отново облече ризата си. Дори да имаше едно-две пукнати ребра, Джилиън Алкът нямаше как да разбере това само с опипване, а и не би могла да му помогне. Щеше да се наложи да заздравяват сами.
- Седни - заповяда му Джилиън. - Още не съм приключила с прегледа.
- Ако искаш да видиш повече - отвърна той, отправяйки се към минибара, за да вземе една малка бутилка водка ,,Московская”, - първо ще трябва да почерпиш с вечеря и да ми кажеш, че ме обичаш.
Джилиън се усмихна.
- Нямах това предвид.
- Знам какво имаше предвид - каза той и си наля водка в чашата, след което се огледа за лед. - Да се върнем към Ханибал.
Джилиън пликчето с лед от леглото и му го подхвърли. Харват го развърза, извади две кубчета и ги пусна в чашата си.
- Целият съм в слух.
- Нямам какво да разкажа повече. Както каза Ванеса, онова, което ни е известно за Ханибал, е почерпено от малкото римски исторически документи. Знае се, че е бил надарен с изключителен ум и не се е спирал пред нищо, за да постигне целите си. Нямало е друг като него.
- Наздраве по този случай - вдигна тост Харват и отпи от водката, за да притъпи болката в ребрата си. После остави чашата на нощното шкафче и попита: - Възможно ли е Ханибал да е имал контакти с Индия?