- Нагръдниците са красноречиво доказателство за това. Няма съмнение, че става дума за усойниците от вида Azemips feae.
- А как се вписва изображението на вълка?
- Вълците са били смятани за много жестоки и свирепи животни. Освен това те били символи на Рим. Ханибал може да се е опитвал да си присвои част от римската символика, за да въздейства на враговете си.
- Възможно е - каза Харват, макар да му се струваше, че тази теория е далеч от истината.
- Предполагаме - продължи Алкът, - че самото оръжие трябва да е било най-ужасяващото в неговия арсенал. Ето защо на нагръдниците са били изобразявани Azemips feae. Той със сигурност е искал всеки, особено войниците, да не забравят нито за миг какво пренасят.
- Искаш да кажеш, че изображенията на отровни змии по нагръдниците са били използвани не само за да всяват страх у врага, но и да окуражават настъпващата армия?
- Именно - потвърди Алкът. - След като планът със змиите е бил оповестен, флотата на Ханибал се е изпълнила с увереност, че няма как да изгубят битката, дори ако се изправят срещу по-силен неприятел.
Харват поразмисли върху чутото, като се опитваше да свърже всичко в една картина.
- Да предположим, че Ханибал се е добрал до някое копие на ,,Артхашастра”.
- Което за онова време е било равносилно на подвиг. Смятало се е, че тази книга носи могъщество и се съмнявам, че са я раздавали под път и над път, особено на народи, които биха могли да се окажат потенциални врагове.
- Ще заложа на това, че Ханибал я е притежавал. Бил е доста находчив човек и дали е купил „Артхашастра”, или я е откраднал, няма значение. Нека просто предположим, че се е сдобил с нейно копие.
- Добре.
- После е намерил някой, който да му я преведе. Може дори да е взел със себе си някой предприемчив индийски учен или войник, за да му помогне да я разучи. Може да е пращал свои хора в Индия, за да му донесат необходимите змии, тъй като Azemips feae не са били разпространени в гръко-римския свят. След това е използвал хора от племето псили, които да се справят със змиите и да извлекат отровата им.
- Много е възможно - съгласи се Джилиън. - Но Ванеса спомена, че е прегледала цялата „Арташастра“ и не е открила рецепта, която да покрива всички симптоми, установени в Асалаам.
- Зная - каза Харват. - Ами ако картагенците са използвали „Артхашастра“ само като основа, на която да стъпят? Ако са създали някакъв хибрид на Azemips feae? Или са извършили дуплициране и са се сдобили с болест, която никой дотогава е виждал?
- И това е възможно - отвърна Джилиън и се замисли. - Но какво ни дава това? Нямаме никаква представа откъде са се появили артефактите, камо ли кой ги е предоставил на „Сотбис”. Нищо, освен съдебна заповед или официална правителствена молба не би могло да накара аукционната къща да отвори отново вратите си за нас.
- Какво би си помислила, ако ти кажа, че не е нужно буквално да отваря вратите си за нас? - попита Харват, докато отново поставяше плика с леда върху синината си.
Не беше нужно да е гений, за да разбере намека на Харват. Джилиън усещаше, че той не е от хората, които се предават лесно.
- Извадихме голям късмет, че веднъж вече излязохме оттам, без да ни арестуват - подхвърли тя. - Не мисля, че имаме някакъв шанс, ако пробваме пак. Особено като се има предвид, че обмисляш влизане с взлом.
Харват се усмихна.
Беше го преценила съвсем вярно. Той определено беше чук.
- Мисля, че грешиш за днешната случка - каза Харват. - Нямаше как да ни арестуват. Дейвидсън не може да е сигурна, че предметите не са придобити незаконно, освен това се пази от медиен скандал.
- Дори да е така, как предлагаш да проникнем вътре? При тази охрана е почти невъзможно.
- С магия - отново се усмихна Харват.
- С каква магия?
- Ще преминем през стените.
ГЛАВА 31
Джилиън слезе във фоайето на хотел „Гар дю Норд“, облечена в дрехите втора употреба, които Харват беше изпратил в стаята и по-рано същата вечер. Не беше сигурна дали не беше уцелил размера ѝ, или нарочно беше купил черното поло и черните джинси толкова тесни, че да прилепват към тялото ѝ. Каквато и да беше причината, с износеното черно кожено яке тя се чувстваше като истинска парижанка. Топлите дрехи я зарадваха, защото отново беше нахлул студен фронт и натежалият от дъждовни капки нощен въздух пронизваше.
Точно в полунощ Харват се появи във фоайето и ѝ даде знак да го последва. На улицата той я поведе бързо през дъжда към един миниван без прозорци отзад. Беше оставил двигателя да работи и беше надул свистящият радиатор докрай, но вътре все още беше студено.