Гостът се представил като директор на голяма американска археологическа фондация. След като оставил солиден депозит в брой, заедно със списък с необходимата екипировка и провизии, той се върнал след седмица, придружаван от ,,главния археолог на фондацията”, доктор Доналд Елисън.
На Лавоан археологът ѝ се сторил прекършен човек, но въпреки това излъчвал някаква увереност, сякаш хранел надежди за бъдещето. Бил противоречив човек с ужасни навици: закоравял пияница, комарджия и женкар, който обичал да хойка из околните села. Но пък винаги намирал мила дума за нея, особено когато ставало дума за кулинарните ѝ умения. Смъртта на Елисън и на Морис Веве, когото Бернар често наемал като носач при по-тежките експедиции, само правела кончината на мъжа ѝ още по-мъчителна. Дори само един от тях да бе загинал, било то заради погрешна стъпка или неподходящо поставяне на котка или пикел, щяло да е достатъчно непоносимо, но и тримата да изгубят живота си в един и същи ден било абсолютна трагедия.
- Значи с дошъл, за да участва в експедиция? - попита Джилиън, подтиквайки Мари Лавоан да продължи разказа си. - Бернар сподели ли с вас какво се надява да открие?
- Не - отвърна старицата, като поклати глава. - Бернар и Морис се бяха заклели да пазят тайна. Имаха инструкции да не обсъждат с никого работата си. Дори с мен. Мосю Бърнам резервира целия хотел. Плати за всички стаи без значение, че остават празни.
Джилиън сви рамене в знак на солидарност с недоумяващата Мари и зачака продължението.
- Първо, доктор Елисън беше изключително потаен. Дори Бернар не знаеше какво търси този човек. Направиха много експедиции до Кол дьо ла Траверсет…
- Какво е Кол дьо ла Траверсет? - прекъсна я Харват.
- Проход северно от Монтевизо.
- Беше ли ясно защо Елисън е толкова заинтригуван от този проход? - попита Джилиън.
- Първоначално не. Но аз имах подозрения. Той заемаше две стаи. Едната използваше като спалня, а другата - като кабинет. Държеше втората заключена и Бернар му предал всички ключове за нея. Стаята, която ползваше като жилище, бе друго нещо. Държахме едно девойче от Чехия, което се занимаваше с чистенето, но доктор Елисън не ѝ се доверяваше. Само на мен позволяваше да почиствам стаята му.
Алкът я насърчи да продължи с кимване на главата.
- Стараех се, както мога, да уважавам уединението на доктор Едисън. Но един ден забелязах нещо необичайно на нощната му масичка. На нея имаше три книги, които не бях виждала преди. Предположих, че ги е донесъл от кабинета си, който бе в другия край на коридора, за да може да чете от тях вечер, преди да си легне. Интересното беше, че това бяха три копия на една и съща книга. Във всяко от тях бяха подчертани различни пасажи с различен цвят.
- Странно - вметна Джилиън.
- И аз така си помислих, като се има предвид, че познавахме автора на книгата доста добре. Беше прекарал много лета тук в проучвания и опознавателни експедиции с Бернар.
- Кой беше той?
- Казва се Джон Превас.
- ,,Ханибал прекосява Алпите” - сети се Харват. - Видях я на рецепцията.
- Да. Мосю Превас беше така любезен да ни прати копие с автограф, щом я поблекуваха - каза Мари.
- Защо Елисън е проявявал такъв силен интерес именно към тази книга? С какво тя е по- специална?
- Различава се от другите книги за Ханибал и за маршрута на похода му през Алпите. Кол дьо ла Траверсет винаги е бил много опасно място, не само заради стръмния терен, а и защото до седемдесетте години на двадесети век контрабандистите са го ползвали като път между Франция и Италия. Учените избягвали да изследват мястото като възможен маршрут на Ханибаловата армия поради ,,лекотата, с която там дърпат спусъците“, както се е изразил един господин на име Де Беер. Преди да ни гостува мосю Превас, не се бях интересувала от този въпрос, но започнах да чета по темата. Естествено не съм специалист, но не съм се натъквала на по-убедителна книга от неговата, що се отнася до истинския маршрут на Ханибал и войската му през Алпите.
- Значи, Елисън е искал да възстанови пътя на Ханибал? - попита Харват.
- Така изглежда. Колкото повече време прекарваше с Бернар, толкова повече доктор Елисън му се доверяваше - продължи Мари. - Беше самотен човек. Нямаше нито жена, нито семейство. Много пъти държеше Бернар буден по цели нощи, за да не пие сам. Докторът му разправяше как Ханибал едва не променил хода на историята.
- Какво е имал предвид? - във въпроса на Джилиън се долавяше нетърпение.
- Беше убеден, че армията на Ханибал е носела със себе си магическо оръжие, което щяло напълно да унищожи римляните: мъже, жени, деца, та дори и животните. Откачена идея. Какво ще е това вълшебно оръжие, което да умъртвява и хора, и животни?