- Какво имате предвид?
- Имам предвид, че мъжът, когото наричате Елиът Бърнам, е работил с мюсюлмански терористи, които планират да използват оръжието на Ханибал срещу западния свят.
- Оръжието наистина ли съществува? Какво е то?
- Някаква болест - отвърна лаконично Джилиън. - Моля ви, Мари, каквито и предмети да се намират у вас, трябва да ги огледаме. Обещаваме ви, че друго няма да правим. Нямаше намерение да ви ги отнемаме. На карта е заложен може би живота на милиони хора. Ясно е, че Бернар не е знаел на кого помага, но вие можете да ни съдействате да поправим злото. Моля ви.
Лавоан помисли малко и отговори:
- Добре.
Изправи се и добави:
- Вземете си палтата. Ще ви трябват. Навън е много студено.
ГЛАВА 38
Белия дом
Съвещателната зала за извънредни ситуации
Вашингтон, окръг Колумбия
Щом бе установена секретната видеоконферентна връзка с щаба на ЦРУ в Лангли, президентът заговори:
- Предполагам, че не прекъсвате срещата ми заради добри новини.
- За съжаление не, господин президент - отвърна директорът на Централното разузнавателно управление Джеймс Вейл. - Преди два дни прихванахме много важна електронна кореспонденция, свързана със селото Асалаам.
- Щом сте я прихванали преди два дни, защо чувам за нея едва сега?
- С цялото ми уважение, сър, нашите преводачи от арабски са много претоварени.
- Зная, зная, - каза Рътлидж - и ще направя всичко възможно да ви осигуря допълнително финансиране, за да наемете още преводачи, но сега не е моментът да го обсъждаме. Защо не ми кажете с какво разполагате?
- Прихванахме публикация в ислямска чат-стая, в която се коментира как ръката на Аллах успешно поразила всички, освен най-верните му последователи, в отдалечен район, наречен „място на мира“.
- Асалаам?
- Така смятаме - отговори Вейл. - Фундаменталистите обичат да описват Ирак като „гробището на кръстоносците“. Хората, ползващи тази чат-стая, намекват, че това „място на мира” се намира в земята, известна като ,,гробището на чуждестранните кръстоносци”.
Президентът запази мълчание, а директорът продължи:
- Един от любимците на Осама бен Ладен също присъствал като пряк очевидец на мощта на Аллах.
- Халид Аломари.
- Най-вероятно. Достатъчно много намеци имаше за миналите му подвизи, затова сме сигурни, че е той. Наблюдаваме стаята, но авторът на съобщението не се появи отново или поне не под същия псевдоним. Не храним големи надежди да го проследим. Както при клетъчните телефони, тези хора използват една чат-стая само веднъж и повече никога не я посещават. Знаят, че така ще ни е невъзможно да се доберем до тях.
Нищо от чутото не можеше да се определи като добра новина, но тъй като Рътлидж познаваше директора на ЦРУ достатъчно добре, знаеше, че е запазил най-лошото за накрая.
- Какво още открихте?
- Един от посетителите на чат-стаята твърди, че случилото се в „мястото на мира“ е само пример за това какво замислят „неговите свещени воини срещу враговете на исляма и в частност Съединените щати”.
Президентът отново замълча, най-лошите му страхове се потвърждаваха. Накрая попита:
- Това ли е?
- Не, сър - отговори Вейл. - Има още нещо.
- Какво?
- Според съобщението средството, с което Аллах възнамерява да унищожи всички, с изключение на най-верните последователи на исляма, вече е пристигнало в Съединените щати. Въпрос на дни било телата на американските граждани да започнат да се трупат на купища и да препълват болниците, моргите и гробищата.
ГЛАВА 39
Франция
С фенери в ръце, Харват и Алкът последваха Мари навън в мразовитата нощ и заобиколиха хотела отзад, за да стигнат до малка плевня в другия край на имота.
- Държите предметите тук, без дори да ги заключвате? - учуди се Харват, когато Мари отвори портата.
- Тук никой не се заключва. Ако го направиш, все едно да покажеш на всички, че притежаваш нещо, което заслужава да се открадне. А и колко време мислите, че ще отнеме на някого да проникне тук?
Жената имаше право.
Мари затвори вратата след тях и освети с фенера на помещението.
- Ето там.
След като премести няколко бали сено и разрита настрана изпадалата слама, Харват видя капак на пода и го отвори. Лъчът на фенера му заигра по няколко каменни стъпала, водещи към просторна изба.
Джилиън тръгна след него, последна беше Мари. Тримата се спуснаха по стълбището. Избата беше огромна. Старицата намери кутия кибрит и запали няколко фенера, окачени на ниския таван. Когато те осветиха помещението, Харват чу Джилиън да си поема рязко дъх.