Подът беше осеян със стотици артефакти в прозрачни найлонови пликове, идеално подредени върху чисти чаршафи. Джилиън не можа да се сдържи и се втурна към тях, за да ги види по-отблизо.
- Как са успели да пренесат всичко това?
- С яки гърбини, големи раници и много, много пот - отвърна им Мари.
Харват последва примера на Джилиън и вдигна внимателно един от запечатаните пликове, за да огледа съдържанието. Вътре имаше оръжие, което той разпозна, тъй като беше изучавал военна история - келтска фалката. Носеха се легенди, че с извитото си острие мощният къс меч е можел да съсече щит и шлем само с един замах. Харват обаче беше заинтригуван и от друго. На плика беше залепен къс хартиено тиксо с поредица от цифри. Вдигна го високо, за да го види и Мари, и попита:
- Знаете ли какво е това?
- Нямам представа - каза жената, като тъжно поклати глава. - Занесох няколко такива парчета тиксо на един приятел на Бернар, който също е планински водач. Надявах се да може да ги дешифрира. Реших, че може да са данни от джипиес или нещо подобно. Мислех, че ще ни помогнат да намерим Бернар и Морис, но явно са случайни числа.
- Всъщност - намеси се Джилиън, която погледна цифрите на своя плик - те имат някакъв смисъл. Това са координати.
- Като на карта?
- Много приличат на такива. Елисън сигурно е съставил координатната мрежа на обекта, където са открити артефактите. Първите числа са отправна или крайна точка на мястото. Следващата поредица числа посочва в коя част от координатната система е бил открит конкретният предмет.
- А последната група числа, тази със символа на градус след нея? - попита Харват. - Това не е ли обозначение за географска дължина или ширина?
- Не. Това е градус на издигане, последван от обозначение на дълбочина. Бих казала, че Елисън си е имал работа с много стръмна повърхност и е описал само в коя хоризонтална точка е намерил предмети, а и колко дълбоко са били вкопани.
- Вкопани?
- Да, вероятно в лед. Наричайте го както щете, но човекът е бил акуратен - додаде Джилиън.
- Акуратен, но не дотам, че тези цифри да ни заведат до реалното място на находката.
- Не. Те са свързани с първата поредица числа, които са водещи и от които произтичат всички останали. Липсва ни ключът към ребуса, наречете го Розетски камък, който да разкрива цялото послание.
Харват се обърна към Мари и попита:
- Когато Бернар не се завърна, обадихте ли се в полицията?
- Разбира се - каза Мари.
- И какво стана?
- Дойдоха и ми зададоха обичайните въпроси, които поставят, щом някой катерач не се върне.
- Вие какво им казахте? - попита Джилиън. - Споменахте ли нещо във връзка с Ханибал?
- Казах на полицията всичко, което ми беше известно: че мъжът ми се е катерил по планинските процепи някъде покрай Кол дьо ла Траверсет и че не се е прибрал у дома.
Харват погледна Лавоан и попита:
- И местната полиция е прегледала картите и всичко, което би могло да им подскаже къде точно се е катерил в деня на изчезването си?
- Полицията и неговите приятели алпинисти. Претърсиха всичко, но не откриха нищо. Доктор Елисън се опитваше да запази работата си в тайна, така че не е чудно, че от Бернар не е останала никаква следа.
Беше очевидно, че за Мари е болезнено да съживява спомена. През следващите няколко мига никой не отрони дума. Харват положи меча обратно на пода и започна да обикаля около другите предмети.
- Всички са много интересни сами по себе си от историческа гледна точка - отбеляза Джилиън. - Но всъщност не хвърлят светлина върху мистериозното оръжие на Ханибал.
- В „Артхашастра“ пише за намазване на отровата върху остриета, нали? - припомни Харват.
- Да.
- Може би е добре да се направи анализ на тези оръжия.
Джилиън забеляза, че Мари се напрегна и ѝ даде знак да не се тревожи.
- Ако Ханибал е смятал да унищожи всеки мъж, жена, дете и дори животно, той не би го направил чрез единични удари с меч. Нужно му е било нещо по-голямо. Трябва да намерим мястото на разкопките на Елисън.
Харват поклати глава.
- Не, това е задънена улица. Трябва да открием Емир Токай.
- И как да го направим? Нямаме никакви следи.
- Имаме имейл адреса, който Мари е използвача за връзка с Рейбърн, а знаем, че Рейбърн има отношение към отвличането на Емир. Бих казал, че това е доста добра следа.
- Само ако води до нещо. Виж - продължи тя, - намерим ли мястото на разкопките, може да се натъкнем на достатъчно физически доказателства, които да ни помогнат да добием представа какво представлява тази загадъчна болест и да потърсим лекарство.
- А Емир?
Джилиън помълча, докато обмисляше отговора си.