- Дори не знаем дали е още жив. Възможно е да е бил убит. Отговорите, които търсим, може да са по-близо до нас, от колко предполагаме. Сега сме тук и откриването на обекта е възможност, на която не можем да обърнем гръб.
Джилиън беше права, но как, по дяволите, да открият мястото? Много по-опитни и запознати с местността екипи бяха издирвали изчезналите седмици наред и се бяха върнали с празни ръце. Как биха могли двамата с Джилиън да осъществят онова, което другите не са успели? Дори не разполагаха с нова информация. Единственото, което Харват можеше да направи, беше да мине по маршрута на полицията и да се надява да намери нещо, което те са изпуснали. Без особени надежди той пак се обърна към Мари Лавоан и каза:
- Трябва да използвам телефона ви. После бих искал да предам личните вещи на Бернар.
ГЛАВА 40
След като Харват се обади на Ник Кампос в Кипър и му даде имейл адреса, използван от Рейбърн под псевдонима Елиът Бърнам, той и Джилиън прекараха остатъка от вечерта във внимателен оглед на личните вещи на Бернар. Проучиха всичките му карти, чертежи и атласи, но не се натъкнаха на нищо съществено. Със замъглени от изтощение очи и двамата не искаха да повярват, че са изминали целия този път, за да се озоват в задънена улица. Вече минаваше два сутринта, когато Джилиън предложи да продължат на следващия ден.
Макар да беше крайно уморен, Харват лежеше в леглото си, без да може да заспи. В ума му гъмжаха мисли, които през деня бе успявал да усмири, но сега отново нахлуваха. Тревожеше се какъв ли би бил животът му, ако изгубеше работата си и го изтъпанеха, поради липса на по-добра дума, по всички телевизии.
Продължаваше да лежи с вцепенени от изтощение тяло и ум и не можеше да си отговори на простия въпрос: Кой съм аз без кариерата си?
Никога не се беше възприемал като слаб човек, но съмнението започваше да подяжда психиката му. Колкото повече отблъскваше проблемите от съзнанието си, толкова по- стремително се завръщаха. Най-накрая се отказа от опитите си да заспи и слезе на долния етаж.
Вилата беше потънала в тишина. Запали огън в камината, влезе в кухнята и намери бутилка калвадос и чиста чаша за коняк. Напълни я и изпи съдържанието ѝ наведнъж. После взе от полицата на камината „Ханибал прекосява Алпите” и си наля отново. С чаша в ръка се отпусна в едно дълбоко кожено кресло, разгърна книгата и се опита да избяга от собствения си свят, като за малко потъне в нечий чужд.
Беше седем и половина сутринта, когато Джилиън ги завари с Мари Лавоан в кабинета ѝ, заровени в кашони с книжа на пода.
- Какво става? - попита тя.
- Снощи не можах да спра да мисля за това, което ти каза: че отговорите на тази мистериозна болест може би ни очакват на обекта на Елисън. Не успях да заспя и реших да сляза долу и да почета. Исках да видя защо археологът е бил така заинтригуван от тази конкретна книга за Ханибал и похода му през Алпите.
- И?
Харват взе книгата от съседния стол и ѝ я подхвърли:
- Страница седемдесет и първа.
Алкът прелисти, стигна до страницата и прочете на глас пасажа, подчертан от Харват с молив.
- „Докато Алпите не ни предоставят останки от слон, картагенски воин или африкански или испански конник, никога няма да сме сигурни откъде точно е минал Ханибал. Възможността да се открият археологически доказателства обаче не е толкова малка, колкото се предполага. През нито един период от историята досега учените не са имали нито подобен достъп до Алпите, нито технологиите, с които разполагаме днес. Сателити, хеликоптери, самолети позволяват да се направи точен и прецизен оглед от въздуха на долините, хребетите и върховете както никога досега. - Джилиън закрепи книгата върху бедрото си и погледна нагоре към Харват в очакване на някакво обяснение.
- Летата в Европа стават все по-горещи. Поради жегите алпийските глетчери са започнати да се смаляват. Както пише в книгата, днешните учени разполагат с инструментариум, какъвто не е имало в миналото. Нито един уважаващ себе си археолог не би предприел подобно мащабно търсене без възможно най-голямата технологична подкрепа, която би могъл да си осигури. Ръкописът на Силен може и да е помогнал на Елисън да стесни зоната, в която гвардията, пренасяща тайното оръжие на Ханибал, е била убита и после пометена от лавина, но няма как да му е посочил съвсем точното местонахождение с кръстче на картата. Елисън вероятно е знаел приблизително къде да търси, но е трябвало да стесни максимално периметъра.
Джилиън най-сетне схвана мисълта му.
- Смяташ, че го е направил със сателитни снимки.
- А Бернар Лавоан е платил за тях.