Преди още Харват да успее да се изправи, Аломари заби лакът в челюстта му. Оперативният агент усети как терористът се измъква изпод него и през ума му пробяга мисълта, че се опитва да се докопа до пистолета.
Умът на Харват работеше трескаво. Беше изпуснал своя картечен пистолет МР-7 на „Хеклер и Кох” още в началото на схватката и знаеше, че няма да си го върне. Можеше да пробва с този в кобура си, но дали щеше да успее да го извади и да стреля преди Аломари? Нямаше друг избор.
Харват се пресегна и извади своята „Берета РХ-4 Сторм“ 40-и калибър, след което се претърколи наляво. Вдигайки оръжието, той се прицели към мястото, където бе видял Аломари за последно, но там вече нямаше никого. Завъртя се мигновено на 180 градуса, подпря се на едното си коляно и прокара пистолета във въздуха в търсене на мишената. Терористът беше изчезнал. Имаше само един възможен изход от сградата и Харват се втурна по петите на врага.
Обедното иракско слънце беше ослепително. На Харват му отне няколко секунди, за да свикне с ярката светлина и да зърне бягащата фигура на Халид Аломари почти на цяла пресечка разстояние. Нямаше как да сбърка мръснокафявата роба на терориста и ярката карирана куфия. Без да губи повече време, Харват се втурна след него.
Спринтът с кубинки и пустинна камуфлажна униформа се оказа тежка задача. Ако зависеше от него, щеше да предпочете шорти, тениска и маратонки „Найк“, с каквито у дома тичаше покрай река Потомак. Въпреки това кубинките и камуфлажът бяха задължителната униформа на отряда за преки действия в Ирак към Американското командване за специални операции и те му бяха зачислени за тази координирана акция срещу Аломари. Координацията обаче впоследствие някак се беше разстроила.
Никой конкретно не носеше вина за това. Харват просто беше принуден сам да вземе решение. С промяната в графика отрядът не успя да се появи на място достатъчно бързо и той, с право или не, беше решил да поеме нещата в свои ръце. Ако не хванеше Халид, преди терористът да стигне до открития сук на две пресечки по-нататък, пак щеше да го изпусне. А ако това се случеше отново, Харват щеше да си има неприятности, по-сериозни от тези, в които се бе забъркал сега. Де да имаше правомощията да убие онова животно. Можеше да го убие с беретата си от разстояние. Но заповедите бяха други.
Имаше реална опасност късметът отново да му изневери и той го знаеше. Опитвайки се да прогони всякакви излишни мисли от ума си, той впрегна колкото сили му бяха останали и затича още по-бързо. В далечината вече виждаше покритите с навеси сергии на големия пазар.
Когато Аломари влезе в сука, Харват вече беше на по-малко от петнайсет стъпки зад него. Убиецът пое по един от многото тесни проходи, като междувременно обръщаше маси и поваляше всичко след себе си, за да забави своя преследвач. Но Харват успяваше да прескочи падналите предмети и скоро намали дистанцията помежду им до десетина стъпки.
Повече от всичко друго му се искаше да тегли куршума на Халид Аломари, но когато беше вече на метър и половина от него, той му се нахвърли в гръб. Краката на терориста се косиха и лицето му се блъсна в земята. Идеално извършената маневра със сигурност щеше да спечели на Харват водеща позиция като футболен защитник на Университета на Южна Калифорния, който беше завършил.
Терористът веднага започна да се съпротивлява, точно както разчиташе Харват. Агентът нанесе няколко бързи удара в бъбреците на противника си и той се разкрещя от болка. Когато Аломари се опита да стане на крака, Харват го зашемети с удар в тила, сграбчи здраво прашната куфия и блъсна лицето му в паважа още три пъти.
По някаква безумна причина врагът не преставаше да се съпротивлява и още веднъж пъхна ръка под робата си. Този път Харват не изчака да види какъв фокус ще му изиграе Аломари, С едно чисто движение той издърпа ръката на мъжа изпод робата и я строши. Аломари се разкрещя още по-силно.
- Това е заради Кайро, гадино - каза Харват и се пресегна към задния джоб на униформата си, където висяха три чифта пластмасови белезници. - И заради това - продължи той, докато връзваше международния терорист за ръцете и краката като прасе, по възможно най-мъчителния и унизителен начин, - че ме накара да тичам след теб два месеца, пет хиляди мили и три проклети пресечки.