Макар че никога не би го признал на глас, Касим осъзнаваше, че бизнесът му можеше да стане поне толкова доходоносен (ако не и повече), колкото и на еврейските фирми, специализирани в продажбата на кашер.
Друг един аспект на сделката беше, че никаква част от подправката махлеб не можеше да се продава в огромната търговска мрежа на Касим. Тя трябваше да бъде транспортирана до някакво ново мюсюлманско търговско сдружение в Съединените щати, специализирано в бизнеса с подправки. Саудитците бяха обяснили, че тъй като сдружението все още очаква да получи разрешение за внос, компанията на Касим трябва да приеме пратката, да опакова отново продукта и да го препрати до различните му клонове.
Като добросъвестен бизнесмен Касим беше проверил въпросното сдружение. Неговите основатели бяха все бивши емигранти като него самия и идваха от различни мюсюлмански срани, но приликите свършваха до там. Доколкото можеше да съди, никой от тях нямаше какъвто и да е опит в хранителната индустрия. Притежаваха различни фирми из цялата страна, най-вече с предмет на дейност, присъщ за новодошлите емигранти от Близкия изток, които се опитваха да се задържат на най-ниските места на американската мечта - бюра за краткосрочни кредити, за обмяна на валута и осребряване на чекове, евтини супермаркети, бензиностанции и таксиметрови компании. Всъщност те бяха успешни предприемачи, но той не разбираше защо им беше да се ангажират с подобна нискодоходна дейност като бизнеса с подправки. Може би знаеха нещо, което не му беше известно. Но нищо от това нямаше значение, тъй като Касим беше взел произволни проби и беше опитал от нагарчащия махлеб. Вкусът му го беше убедил, че подправката е автентична.
Той ни най-малко не искаше да се замесва, дори и неволно, във вноса на някое незаконно вещество. Независимо дали клиентът му беше от саудитско кралско потекло или не, търговецът все пак трябваше да пази доброто име на семейството и страната си.
Докато опаковаше последната пратка махлеб, за да я предаде на куриерската фирма ,,Ю Пи Ес” същият следобед, Касим мислеше за само за това как ще се прибере у дома и ще поспи преди сутрешната молитвена служба. Уморен и разсеян, той не забеляза, че капакът на една от кутиите, от които беше пробвал, не беше плътно затворен.
Мистериозната болест от иракското селце Асалаам - същата, която трябваше да унищожи древен Рим - току-що беше дебютирала на американска почва.
ГЛАВА 43
Франция
В стаята си Харват разглеждаше справочника, който Ванеса Уиткоум му беше позволила да вземе със себе си - ,, Гръцки огън, отровни стрели и бомби от скорпиони - биологичното и химическото оръжие в древността” от Адриен Меър, когато Мари Лавоан почука на вратата му и каза, че го търсят по телефона. Можеше да са само двама души. Който и да беше, или нямаше нищо за него, или щеше да му съобщи информация, която да го насочи нанякъде.
Прие обаждането в кабинета на Мари.
- Харват - представи се той, щом вдигна слушалката от бюрото.
- Скот, обажда се Кевин Макколиф.
- Много си бърз, Кевин - отговори той, поглеждайки към часовника си.
- За твой късмет моят човек в Шантили е в приятелски отношения със служител в централния офис на ,,Спот” в Тулуза.
- Какво успя да откриеш?
- Точно както ти каза, твоят човек Бернар е поръчал много снимки от ,,Спот”. Датите на трансакциите по кредитната карта им помогнаха да локализират мястото доста бързо.
- Добре. Какво ти дадоха?
Макколиф плъзна образите по екрана на монитора си и каза:
- Всички фотографии, поръчани от изчезналия, показват област край връх Монвизо и проход на север от него, наречен Кол дьо ла Траверсет. Търсенето е било доста широко в началото, но с времето се е фокусирало.
- Какво е търсил?
- Това не мога да ти кажа - отговори Макколиф. - Но знам, че парите явно не са били проблем за човека. Поръчал е всеки един тест, който можеш ла си представиш: повърхностен спектрален анализ, температурни данни, лъчение - каквото се сетиш. Със сигурност някой служител в отдел ,,Продажби” на „Спот“ още съжалява, че го е изгубил като клиент.
„Но не колкото Мари Лавоан, която го е изгубила като съпруг “, помисли си Харват.
- А последните поръчки?
- Конкретни зони.
- В смисъл?
- В смисъл, че изчезналият е посочил конкретно място и е използвал сателитите, за да сондират максимално надълбоко. След това поръчките са секнали. Каквото и да е търсил Бернар Лавоан, мисля, че го е открил…
- Задължен съм ти, Кевин
- Всъщност - отвърна служителят от геокосмическото разузнаване - аз ти бях задължен, но има нещо, което можеш да направиш за мен. Сестра ми заминава за окръг Колумбия за участие в конференция през април. Искам да я изведеш на хубава вечеря. Това ще е венецът на пътуването ѝ. Говоря ти само за вечеря. Нищо повече.