Харват ненавиждаше лекотата, с която Аломари се изразяваше на английски. Впрочем, и на всички други езици, които използваше, за да пътува без всякакви проблеми по света, вършейки най-мръсната работа за Ал Кайда. Но гневът му бе премесен със задоволство и той не можа да сдържи усмивката си. Един от куршумите в Париж явно беше попаднал право в целта.
- Намираш раната ми за забавна - забеляза убиецът. - Гарантирам ти, че не е и наполовина толкова болезнена, колкото тези, които ще нанеса на теб и колежката ти. А сега извади пикелите от калъфите им и бавно ги остави на земята.
Харват нямаше намерение да изпълнява повече заповеди.
- Ако смяташ да ме застреляш, давай, натисни спусъка.
- Би било твърде лесно. Приготвил съм ти нещо друго. Пусни пикелите. Да не повтарям повече.
- Майната ти - отговори Харват.
Аломари отново пристъпи напред и го халоса с пистолета си, този път двойно по-силно.
На Харват му се зави свят и пред очите му заиграха снежинки, но не смяташе да се даде без бой. Опитвайки се да фокусира погледа си върху агента на Ал Кайда, той събра сили и се нахвърли върху него.
Въпреки раната в рамото Аломари с лекота избегна удара и видя как обутият с котки Харват изгуби опора под краката си и блъсна главата си в ръба на един от изходите.
Още преди Скот да се строполи на земята, Аломари вече го беше хванал. Неизтощимият убиец го извлече за яката на грейката, замахна с картечния си пистолет и му нанесе силен удар слънчевия сплит, изкарвайки въздуха от дробовете му. Щом Харват се преви на две от болка, неприятелят заби юмрука си в челюстта му и блъсна главата му назад.
Харват разпери ръце в опит да се хване за нещо и да спре падането си, но улови единствено въздух. Сгромоляса се на ледената земя и когато главата му се удари в нея, се чу такъв силен трясък, че звукът отекна в залата и в коридорите. За пореден път пред очите му се завъртяха звезди, но този път заедно с тях нахлу и тъмнина, която заплашваше да го надвие. Харват ѝ се съпротивляваше. Единственият му шанс да оцелее беше да остане в съзнание. Аломари си играеше с него, но в мига, в който агентът припаднеше, убиецът щеше да го довърши. Това му беше пределно ясно, както и факта, че не биваше да оставя оръжието си в раницата.
Като се претърколи по корем, Харват се помъчи да се изправи на колене. Най-накрая успя, при което Аломари му заби здрав ритник в ребрата - на същото място, където го беше ритнал и охранителят на „Сотбис“ два дни по-рано.
Допълнителните принадлежности, с които беше натъпкал грейката си, не можаха да смекчат удара. Ценната глътка въздух, която бе успял да вкара в белите си дробове, отново беше изкарана насилствено навън и гърдите му се свиха в спазъм. Някъде в подсъзнанието му един тъничък гласец го увещаваше да се предаде. Не можеше да се мери с Аломари. Врагът беше твърде силен. Тази мисъл беше признак на слабост, а Харват мразеше слабостта. Той не само затръшна желязната врата на съзнанието си за този глас, но си наложи да вдиша дълбоко въздух. Трябваше да се вземе в ръце, да събере сили и съобразителност, за да не умре тук като Елисън, Бернар и техния носач Морис.
Докато дробовете му жадно се изпълваха с въздух, той се огледа в търсене на някакъв предмет, който би могъл да използва като оръжие. Опита се да си припомни какво е прибрал в грейката си и дали нещо не би могло да му послужи. Бързо прехвърли наум възможностите, но прецени, че нищо няма да му свърши работа. Сетне се сепна.
Когато Аломари отново му нанесе унищожителен ритник в ребрата, се чу дрънчене на метал. Само да можеше да откопчае от кръста си текстилния колан с окачени на него клинове, карабинери и други алпийски приспособления, можеше да успее да го използва като оръжие.
Той преглътна болката и ръцете му напипаха катарамата. Преди да успее да я откопчае, понесе още два удара, които вписаха в сметката на Аломари наред с другите - беше решил да го накара да си плати за всичко. Този път се биеше с истинския убиец и дори наоколо им да имаше камери, той щеше да го пребие до смърт. Нямаше да спре, докато Аломари не започнеше да го умолява да го довърши. После щеше да го влачи по целия път, за да го предаде на Съединените щати, където щяха да го подложат на разпити и да го осъдят да гние в затвора до живот. А в негова чест Харват щеше да пече всеки уикенд по едно прасе под прозореца на килията му.