Когато Аломари отново вдигна с крак за поредния ритник, коланът се откопча и Харват описа с него широка дъга , претъркулвайки се встрани. Искаше да повали противника си, като го удари по краката отзад, но първо трябваше ла му отнеме оръжието.
Натъпканият с остри инструменти колан рязко изплющя по ръката на Аломари, при което картечният пистолет ,,Щаер” изтрополя на земята и се затъркаля по леда. Сега, когато оръжието не беше в ръцете му. Харват можеше да се заеме със същинската работа, което и направи. Скачайки на крака, той завъртя колана в широка осморка над главата си и го стовари върху гърба ма Аломари. Металните клинове раздраха големи парчета плат от грейката на убиеца. Харват можеше ла си представи какво щяха да му причинят, щом накрая влезеха в съприкосновение с плътта му.
Замахна по-силно с колана, който разкъса якето на неприятеля му. Той нададе вик, когато крайният метален инструмент, висящ на лентата, раздра дълбоко шията му. Не му оставаше нищо, освен да отстъпва назад, докато Харват продължаваше атаката. Удар след удар. Скот замахваше с колана все по-силно и по-силно. Докато изтикваше врага назад към един от тунелите, той продължаваше да го удря с нарастваща безпощадност. Крясъците на Аломари се разнасяха из пещерата, а Харват изпълняваше обещанието си да го накара да плати за всеки невинен живот, който беше отнел.
Грейката на отстъпващия мъж вече висеше на кървави ивици около тялото му, когато оперативният агент вдигна колана, за да нанесе унищожителен удар, но импровизираното оръжие увисна в ръката му. Успя да разбере какво е станало едва когато до ушите му долетя дрънчене, сечивата се удариха в тавана и после заваляха на земята. Коланът се беше скъсал.
За Харват това беше без значение. Той беше повече от щастлив да се нахвърли с голи ръце срещу безжалостния убиец, но преди да му нанесе удар, Аломари обърна положението в своя полза. Скот отстъпи две крачки назад, щом видя какво държи той в ръцете си. В безкрайния си гняв той отново беше подценил своя противник и този път разбираше, че ще плати за това с живота си.
- Сега вече ще те убия - изсъска Аломари. Беше насочил към гърдите на Харват револвер „Рюгер“ калибър 357 със скрит ударник и двойно действащ ударно-спусков механизъм.
Скот пусна скъсания колан на земята, погледна Халид Аломари право в очите и каза:
- Изобщо не схвана, нали?
- Какво да схвана? - подсмихна се подигравателно убиецът, като стабилизира ръката си и започна да оказва натиск върху спусъка.
- Ето това - чу се глас отзад и в гърба му се заби келтска фалката на възраст повече от две хиляди и четиристотин години. Мощният меч проби гърдите му, откъдето бликна кървав фонтан. Сърповидното острие продължаваше да се движи нагоре. Все още жив, Аломари усети как върхът на оръжието пронизва долната част на брадичката му и се заби в лицето му.
Когато потрепващото от спазми тяло се свлече на земята, Джилиън Алкът пусна дръжката на меча и се втренчи в човека, когото бе убила.
ГЛАВА 48
Джилиън не преставаше да трепери.
- Щеше да убие и двама ни - каза Харват, опитвайки се да ѝ помогне да се съвземе от шока.
- Знам - тихо отвърна Джилиън. - Знам.
С оцеляването си след пропадането в пропастта и с убийството на Халид Аломари тя беше доказала, че когато се налага, може да накара страха си да работи в нейна полза, а не обратното.
- Ето - каза Харват, като и подаде рюгера. - Твой е. Заслужи си го.
- Не ми трябва сувенир.
- Не е сувенир. Може да спаси живота ти. Знаеш ли как да боравиш с оръжие?
- Израснала съм във ферма. Достатъчно съм стреляла през живота си.
- Да убиваш хора, не е като да убиваш зайци – отбеляза Харват и тутакси съжали за думите си. Коментарът му определено не беше уместен и в потвърждение на това Джилиън му обърна гръб и повърна. Той се почувства като пълен идиот. Тази жена току-що беше убила човек. Понякога Харват съвсем забравяше правилата, по които живееха цивилните. Беше понятно, че хора, които през живота си не са убивали, го намираха за осъдително, включително и онези, които го правеха при самозащита или за да предпазят близките си. Онова, което Джилиън Алкът бе преживяла току-що, сигурно щеше да я преследва до края на живота ѝ. Да ѝ предложи да задържи пистолета, със сигурност беше глупава идея, макар да бе воден от добри намерения.
Харват остави Джилиън насаме с мислите ѝ и претърси джобовете на Аломари. Задържа всичко, което откри: ключ за кола, тактически сгъваем нож, производство на компанията „Бенчмейд“, и резервни патрони. От Ал Кайда го бяха обучили добре. У него нямаше нищо, което да наведе на някаква следа. Американското разузнаване щеше да се ядоса ужасно, че е изспуснало възможността да го подложи на разпит, но и Харват, и Джилиън нямаха друг избор.