Когато единият от двамата полицаи го заобиколи в гръб, за да му сложи белезници, той замахна назад с глава с всичка сила и разби носа на служителя на закона. После тутакси нанесе с дясната си ръка кос удар по шията на Брусар. Капитанът се свлече на линолеума като пълен с кал боклукчийски чувал, другият полицай се нахвърли върху Харват, като сключи ръце около кръста му в опит да го повали на земята, но агентът сплете пръсти и със светкавичен удар го удари в тила. Беше въпрос на секунди да се справи с тримата жандармеристи.
Погледна към Джилиън, която беше поразена от скоростта на движенията му. Пускайки рюгера в джоба на панталоните си, той ѝ нареди:
- Оръжия, пари, паспорти - събери всичко и го сложи в малката раница.
Джилиън кимна разбиращо, а той грабна ключовете от колата и се наведе да изпразни джобовете на изпадналите в несвяст френски полицаи. След като им измъкна белезниците, закопча и тримата в сложна плетеница - китката на единия за глезена на другия, за да не могат да се движат, щом дойдат в съзнание. После изхвърли в боклука заредените патронници от оръжията, постави всички пистолети във фурната и я включи.
Когато Джилиън вдигна във въздуха раницата на Харват, за да му покаже, че всичко е готово, той доближи показалец до устните си и ѝ даде знак да го последва.
Ако имаше и други полицаи в малкия хотел, щяха да дотичат още при първите признаци на борба в кухнята. Тъй като не се появи никой, Харват можеше да се обзаложи, че са сами. Това обаче не означаваше, че няма да пристигнат други. В малките селища като Ристола обикновено не се случваха инциденти, така че едно убийство вероятно щеше да привлече голямо внимание. В мига, в който откриеха трупа на Мари Лавоан, новините щяха да се разпространят лавинообразно.
Първото, което Харват забеляза, когато влязоха във фоаето, беше кръвта, която покриваше половината от дървения под. Преди още да види тялото, той забеляза, че повечето снимки са съборени от стената и рамките им бяха строшени на парчета. Щеше му се да вярва, че смъртта е споходила бързо Мари, но очевидно не беше така. Имаше следи от борба = методите на Аломари - той предположи, че убиецът е изпитал удоволствие от страданията на горката жена.
Когато най-сетне стигнаха до трупа ѝ зад малкото бюро на рецепцията, Джилиън нададе тих вик на ужас. Гърлото на Мари беше прерязано точно както на Елисън, а лицето и беше посиняло и подпухнало. Аломари ѝ беше нанесъл побой, преди да я убие, вероятно за да изтръгне от нея информация. Харват знаеше, че всеки би могъл да се огъне при изтезания и дори Мари да беше издала на Аломари къде са отишли с Джилиън, той не би могъл да я упрекне.
Двамата трябваше незабавно да се и измъкнат от Ристола. Харват се наведе, измъкна от джоба си златната верижка с медальона на свети Бернар и я сложи в ръката на Мари Лавоан „Сега поне се е събрала с Бернар “, помисли той, докато се изправяше и заобикаляше рецепцията.
Доближавайки прозорците до входната врата, той надникна през пердетата и не остана доволен от онова, което видя. Малката алея пред „Мечата кожа“ беше претъпкана с коли на местната полиция. Явно Брусар беше влязъл в хотела, за да огледа местопрестъплението с жандармсристите и бе наредил на другите да останат навън. От професионална гледна точка това беше разумен ход. Колкото по-малко хора крачеха из хотела, толкова по-малка бе вероятността да унищожат някоя улика. Но ако погледнеха на ситуацията от позицията на бегълци, каквито всъщност бяха, Харват и Джилиън бяха прецакани. И то двойно, понеже полицейски екипи бяха започнали да заобикалят хотела, за да покрият и задната част на имота.
- Мамка му - изруга Харват и се дръпна от прозореца.
- Какво става? - попита Джилиън.
- Навън гъмжи от полиция.
Джилиън доближи прозореца, за да се увери сама.
- И какво ще правим?
- Властите със сигурност ни смятат за серийни убийци, тръгнали на тридневен лов за жертви. Няма да ни пуснат да си тръгнем просто така, а аз не искам да ги въвличам в престрелка.
- Тогава какво предлагаш?
След като помисли няколко секунди, Харват отново погледна през прозореца и очите му се спряха на нещо в края на алеята.
- Можеш ли да караш мотоциклет?
- Не, защо?
- Защото ми хрумва само един начин да се измъкнем оттук, а възможността да го реализираме, е едно на милион.
След няколко минути, с каски с визьори на главите и облечени в униформите на изпадналите в безсъзнание ченгета, Харват и Джилиън излязоха от хотела и бързо минаха покрай чакащите навън полицаи.