Когато ги засипаха с въпроси какво става вътре, Харват вдигна във въздуха плик за улики с обгорелия картечен пистолет на Аломари, който беше извадил от фурната и продължи по пътя си. Изглежда, това свърши работа и полицаите проявиха разбиране. Бяха наясно, че е извършено убийство и наличието на подобно екзотично оръжие затвърждаваше техните неизказани предположения, че сцената на местопрестъплението е особено зловеща. Очевидно капитанът беше пратил двамата полицая от мотоциклетния патрул да изпълнят някаква важна задача, свързана с оръжието, и те нямаха време за празни приказки. Никой не възрази. Надяваха се скоро да им бъде разрешено да влязат и да видят с очите си ужасната гледка. Сред тях нямаше човек, виждал сцена на убийство.
Те продължиха да говорят помежду си, но когато Джилиън се качи зад Харват на един от мотоциклетите в дъното на алеята, на всичко отгоре с раница на гърба си, неколцина от жандармеристите започнаха да подозират, че нещо не е наред.
„Моля те, запали от първия път”, помисли си Харват. Моторът го послуша и вече бяха изминали половин пресечка, преди първите полицаи да нахлуят в хотела, да открият колегите си в кухнята и да се върнат на двора, за да изпратят екип след отвлечения мотоциклет и възседналите го бегълци
Воят на полицейските сирени отекна в каменните къщи на селцето. Харват преминаваше с мощния мотор по улици и тротоари и беше благодарен, че вече се мръква и повечето хора са си по домовете.
Джилиън се придържаше към нейната част от плана. След като наетият от тях мерцедес се оказа обкръжен от полицейски коли пред хотела, единствената им надежда за бягство беше автомобилът на Халид Аломари. Само трябваше да го намерят.
Скот беше наясно, че Аломари е професионалист и не би паркирал близо до местопрестъплението, но пък и не би следвало да е оставил колата си твърде далеч, тъй като му е бил нужен пряк достъп до единствения път, водещ до Кол дьо ла Траверсет.
Докато профучаваха нагоре-надолу по тесните селски улички, Джилиън непрекъснато натискаше копчето за алармата на автомобилния ключ, намерен от Харват в джоба на убиеца. Полицията беше на по-малко от две пресечки зад тях, когато изведнъж фаровете, стоповете и клаксонът на едно черно беемве „седмица“ сякаш полудяха. Тя незабавно натисна повторно копчето и изключи алармата.
Харват не се съмняваше, че Джилиън ще се справи с голямото беемве, след като вече я беше видял как управлява своя автомобил. Той се плъзна край колата и спря мотора, помогна ѝ да слезе и ѝ каза да го чака от другата страна на моста извън селото. Щом тя седна в колата и наведе глава, за да се скрие, той отпраши точно когато полицаите се показаха иззад ъгъла.
Понеже вече беше минал през повечето улици в Ристола, Харват имаше доста добра представа къде би могъл да се изплъзне на жандармерията.
Насочи се към центъра на селото и направи две кръгчета около фонтана на площада, като даде на полицаите достатъчно време, за да могат поне да зърнат стопа на бързия мотоциклет. После се понесе по една от най-лъкатушещите улици на Ристола.
Форсирайки мощния мотор, Скот отпусна съединителя и се изстреля напред, за да увеличи максимално дистанцията. Когато наближи смъртоносния завой под ъгъл деветдесет градуса, която помнеше от първата си обиколка, той натисна спирачките и гумите му прокараха диря чак до ниската каменна стена с изглед към алпийска ливада, простираща се ниско долу. За частица от секундата Харват си помисли, че няма да успее да спре и ще полети напред, прескачайки стената. Когато предната гума се плъзна в каменния зид, минавайки на косъм от една желязна пейка, той слезе, отвори капака на резервоара и избута машината през стената. Тя полетя, сгромоляса се на ливадата и избухна в пламъци. Харват свали каската си и я хвърли най-близо до горящата грамада.
После съблече полицейското яке, натъпка го в близката кофа за боклук и се втурна към мястото, където го чакаше Джилиън.
ГЛАВА 50
Хотел ,,Уошингтън Плаза”
Вашингтон, окръг Колумбия
Брайтън Търнър беше прекарал достатъчно време в ЦРУ, за да е наясно, че вероятно не е много добра идея да продължи да се вижда с Кармайкъл в своя апартамент. Най-разумно беше да не се срещат на едно и също място повече от един път. Трябваше да избере хотел, който позволяваше на сенатора да се качи в стаята му дискретно от гаража, за да не я видят от фоаето. Елегантният и все пак поносим за джоба му ,,Уошингтън Плаза" беше идеален за това. Ако след срещата им Кармайкъл решеше, че още е в плен на страстта, можеха да прекарат вечерта заедно и да си поръчат рум сървис, а по-късно отново да се измъкне през гаража, без никой да разбере. Ако не ѝ се оставаше, Търнър пак можеше да се възползва от великолепния апартамент с гледка към един от най-хубавите басейни на открито в окръга и да се завърти в нашумелия модерен бар на ,,Плаза”- едно от най-добрите места в града за сваляне на млади мацки.